вено възвестявам нещо, като свиря с тръба. И, щом възлезе на върха, възтръбиха ангели дохождането на жреца. Н. Райнов, БЛ, 107. възтръбявам се, възтръбя се страд.
ВЪЗТРЪБЯВАНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от възтръбявам и от възтръбявам се.
ВЪЗТЪЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е малко тъжен. Жената пред него му се видя възтъжна и потисната, въпреки старанието й да изглежда ведра.
ВЪЗТЪЖНО. Нареч. от възтъжен; малко тъжно. — Не беше ли подхвърлил Елин Пелин шеговито, възтъжно и мъдро по шопски, че ако у нас би се родил гений, би бил гений на завистта? Б. Болгар, ОП, 149. Той се усмихна възтъжно, а в гласа му се долавяше лека горчивина.
ВЪЗТЪМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е по-тъмен от обикновеното или отколкото се очаква. Тяхната къща е нисичка и собата им възтъмна. Т. Влайков, Пр I, 252-253. Бешеиголям стар вълк с възтъмна козина. И. Йовков, АМГ, 170. Доктор Филев поглеждаше към кръглата маса, където над всички стърчеше високият трети секретар с белия път на рядката възтъмна коса. Б. Несторов, АР, 107. Човекът .. беше висок благообразен старец с дълга сребърнобяла брада и кротък поглед. По възтъмното му сухо лице се четеше смирение и доброта. Д. Ангелов, ЖС,
27.
ВЪЗТЪМНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възтъмен. От къщи ще влезеш в собата. Тя е възтъмничка, прозорците й са малки, с дебели старовремски пар-маци. Т. Влайков, Съч. II, 206.
ВЪЗТЪМНО. Нареч. от възтъмен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-тъмно от обикновеното или отколкото се очаква. Възтъмно е е огнището, не играят светлини и сенки, ала иде оттам топъл ласкав дъх. А. Дончев, СВС, 189.
ВЪЗТЪНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възтънък. На десетина крачки напред вървеше стройна, възтънич-ка млада жена в елегантен светъл костюм. Л. Дилов, ПБД, 136.
ВЪЗТЪНЪК, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Който е по-тънък от обикновеното или отколкото се очаква. Той беше трийсет, трийсет и пет годишен, възтънък и висок. Й. Йовков, Ж 1945, 12. — Минко, да направиш питите възтънки, да ги подупчиш с пръсти знаеш — като млада булка. Ц. Гинчев, ГК, 61. Гласът му възтънък, мек и сладкозвучен — в черкова пееше много хубаво. Т. Влайков, Пр I, 209.
ВЪЗТЪП, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-тъп от обикновеното или отколкото се очаква. Подвитите нагоре показалци, въз-тъпата долна челюст със слаба трапчинка по средата,.., във всички това той виждаше забелязани особености у стария Найден. Д. Немиров, Д, 22. И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци, малко възтъ-пи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1.
ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Вземам надмощие над някого или над нещо, като спечелвам бляскава победа. Той знаеше: рано или късно справедливата борба се възнаграждава, рано или късно правдата възтържествува. Ст. Дичев, ЗС I, 398. — Поздравете я от мен! Радвам се, че сте добре. И заради вас, и заради справедливостта, която не можеше да не възтържествува. Л. Дилов, ПБД, 132. Злото владее в този свят, мислеше си той и ако доброто възтържествува, то неговото тържество е краткотрайно и се изкупва със страшни страдания и реки от кръв. Г. Караславов, Избр. съч. II, 204. Мно-гожелаемата минута най-сетне настана, за да възтържествува правдата над мрака и азиатската варварщина. НБ, 1877, бр. 75, 291. Работите в Турско от ден на ден стават по-тежки. Партията за бой в Петербург приближава да възтържествува. ДЗ, 1868, бр. 12, 48.
ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възтържествувам. Никога революция не изненада повече и не учуди по-малко: тя избухна в най-пълната тишина: тя се показа най-естествена, защото беше най-справедлива. На това се дължи и невероятно бързото й и пълно възтържес-твуване. Ив. Вазов, Съч. XXV, 232. И сега има хора, които разчитат на своите дребни кариеристични сметки повече, отколкото на възтържествуването на правото и гражданската сигурност и свобода. Ем. Станев, ИК I и П, 410.
ВЪЗТЯСНО. Нареч. от възтесен. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е по-тясно от обикновеното или отколкото се очаква. Тук е възтясно. А В стаята беше възтясно и нямаше място за много мебели.
ВЪЗХВАЛА ж. Книж. Похвала, изразена в силна степен, за нещо, което по всеобщо признание има изключителни качества или много висока стойност. В обширния предговор на своя най-известен труд "Христоития " той [Р. Попович] прави възторжена възхвала на просветата. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Той [Вергилий] получил всестранно образование и създал безсмъртни произведения, от които най-забележител-ното е поемата „Енеида“. Тя представлява възхвала на славното минало на Рим начело с Август и неговите предци. Ист. V кл, 143. Двайсет певци-стихоплетци в черни дрехи вървяха пред войската. Всеки хвале
