риали в турско. П. К. Яворов, Съч. II, 203.
— Доде ми на ум една подробност от уредбата на селската задруга: воденето на сметките трябва да става по възможности цай-просто, за да не отнема много хора. И. Йовков, ЧКГ, 251.
2. Като вмет. израз. За означаване на уговорка за някакво изискване; ако може, ако е възможно. — Едно буре ром,.., — две кутии кибрит и по възможност парне брезент, да си закърпя задното платно — изреди едри-ят мъж с разкошна черна брада. Г. Друмев, УКР, 12. — За мене и за годеницата ми, моля, два гратиса, но по възможност от резервата. Чудомир, Избр. пр, 80. Няколко качества трябва да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива. Ив. Хаджийски, БДНН1,108.
— Друга (остар. книж.) форма: возможност.
ВЪЗМОРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до морав или в цвета на който има морава отсянка. Ицо Бабулев мина през Скопие, през Враня и Ниш и като влезе в Сърбия с възморавия си фес, започнаха там да му викат „турак“. Д. Талев, ПК, 35. Пътникът беше нисък, тунта-рест, над тридесетгодишен мъж, с алени, дори възморави бузи. Д. Талев, ГЧ, 165. — Боже мой, колко мъка по тая земя! — обажда се Цоню от вход „Б“ и подсмърква с възморавия си, подпухнал от извънработни мероприятия нос. Г. Друмев, УКР, 6.
ВЪЗМУРГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-мургав от обикновеното или отколкото се очаква; силно мургав. Девойката кимна леко с глава, без да се промени изразът на лицето й, само бледността му изчезна и бързо се надигна по него руменина, която изглеждаше по-гъста по възмургава-та, чиста кожа. Д. Талев, ГЧ, 66. Чистощо
и, възмургаво лице дишаше преснота. И. Йовков, Ж 1920, 135. Нямаше в селото по-зъл и суров човек от него. Висок, снажен мъж с ръце като тежки копани, с лице възмургаво, с нос закривен като клюна на орел. Кр. Григоров, ОНУ, 134.
ВЪЗМУТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възмутя като прил. 1. Който е обзет от възмущение. — И вие го не заплюхте и не си излязохте? — издума възмутеният до глъбините на душата си Карда-шев. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Със слюнка на уста възмутеният господин продължил, че е скандал за българската книжнина да се пишат биографии на хора, които са докарали Баташкото клане. Н. Ферманджиев, РХ, 206.
2. Който изразява възмущение. Докато младата жена невъзмутимо закусваше, двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица, критикуваха местния сладкар. Д. Кисьов, Щ, 176. Лицето й доби смаян израз, който после стана възмутен, а след това гневен. Д. Димов, Т, 214.
ВЪЗМУТЕНО нареч. С възмущение. Директорът на ’Джебел", в чийто склад работниците набиха македонските пазачи,.., питаше възмутено околийския началник дали тукашната полиция възнамеряваше да защити частната собственост или трябваше да се иска помощ от София. Д. Димов, Т, 289. Случайни минувачи възмутено поглеждаха пийналото развеселено момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 163. Тогава братът на майка му .. стана и възмутено съобщи на събранието, че се досеща за истинската причина, поради която Алфред иска пари.. Според него младият Алфред е станал жертва на престъпна любов. П. Спасов, ХлХ, 330-331. — Повярвайте ми, аз въобще не го познавам! — възкликна възмутено Дочка Караманова. Й. Попов, ИЖП,
9.
ВЪЗМУТИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Книж. Лице, което вдига бунт, въстание. Но Брут и Касий са биле злодеи, въз-мутители? Хр, Ботев, КК (превод), 44. Народът са стече на купшца и принуди възму-тителите да си влязат в къшп.ите. С. Бобчев, СОИ (превод), 131. Лица, хванати невъоръжени без съпротивление на места други от мястото на възмущението, не ся наказват с наказанието на възмутители. Ф. Перец и др., НЗ, 22-23.
2. Разг. Нарушител, смутител. Доколкото търсенето на ликвидни средства се предполага, че е стабилно, то възмутител на спокойствието винаги са промените в предлагането на пари. 168 часа, 1991, бр. 19, 9.
— От рус. возмутитель.
ВЪЗМУТИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква възмущение, който възмущава. Подчеркнатите думи .. са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие. Ал. Константинов, Съч. I, 153. Не стигат турските правителствени обире и убийства,.., не стига тая грозна и възмутителна сиромашия .. — не! Хр. Ботев, Съч., 1929, 233. — Нямам нищо против това, приятелю; но и унижението на човешкото достойнство, каквото име и да му дадеш, се си е възмутително. Т. Влайков, БСК III, 274. Подир службата нарушителите на порядока отишли на мегоаня, дето един млад човек произнесъл една реч с възмутително съдържание. НБ, 1876, бр. 55, 215.
ВЪЗМУТИТЕЛНО. Нареч. от възмутителен. 1. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. Означава, че някаква проява, действие предизвиква възмущение. — Той работи в Първомай. Откак е завършил, не му дават работа в града. — Защо? — Заради баща му .. Не е ли възмутително, кажи! Л. Станев, ПХ, 26. е Като възклицание. Мла
