гърло,, викам (пея, крещя). Разг. Много силно, много високо (викам). — Караул! Разбойници! — викаше с всичкия си глас упоритият влах. Ив. Вазов, Съч. VI, 64. Влезем ли в село, ще вървите чинно, китките ще държите пред дясното си рамо и ще пеете с всичкия си глас! Т. Влайков, Пр I, 261. Той пееше, песен народна и хайдушка... от всичкото си гърло. 3. Стоянов, ЗБВ II, 280.
> Преди всичко. 1. Най-напред, на първо място. Преди всичко девойката имаше нужда да си събере свободно мислите и вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 202.
2. Най-важно, главно. Нужна е дисциплина преди всичко. А Неуспехът е резултат преди всичко на обективните условия. При всичко това. Остар. Въпреки това. Кръстоносците в Азия посрещнали различни беди, като глад, чума,.. При всичко това тии преминали Мала Азия. И. Груев, КВИ (превод), 85. При всичко че сложен съюз. Остар. въпреки че, при все че, ако и да. Но Огнянов не смя да похлопа, при всичко, че бе примрял от глад. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. —А бе, господин Ботйов, какво е това? — запитали го те, при всичко че добре знаели причините. 3. Стоянов, ХБ, 360.
— Други форми: сйчкият (остар., ссга простонар.), свйчкият (диал.), сичко (остар., ссга простонар.) и свйчко (диал.).
ВСЙЧКОМА мн., обобщ. местоим. Диал. Всички. Тъмничният мюдюрин, който се страхуваше от сериозно възбунтува-не, беше ги наместил там [заптиите], щото на пръв знак да се хвърлят вътре върху ни. А ние всичкома бяхме едвам десет души! Св. Миларов, СЦТ, 117.
— Друга форма: с й ч к о м а.
ВСКАЧАМ, -аш, несв.’, вскоча, -иш, мин. св. -йх, св., непрех. 1. Диал. Със скачане влизам в нещо, някъде (Н. Геров, РБЯ).
2. Остар. Скачам. Тая клетница легнала в един ъгъл на слама и мъчила ся да заспи; но при малейше движение Софиино, при твърде легко охвание нейно, тя вскачаше и при-тичаше до болната, да ся научи няма ли тя от нечто нужда. С. Радулов, ГМП (превод), 48.
ВСКАЧАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вскачам; скачане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСКОКВАМ, -аш, несв.; вскокна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Скоквам в нещо, някъде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСКОКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вскоквам.
ВСКОКНА. Вж. вскоквам.
ВСКОЧА. Вж. вскачам.
ВСКРАЙ предл. Остар. Край, покрай. Една заран блестящият екипаж ся запрел вскрай церква Святаго креста. С. Радулов, ГМП (превод), 178.
ВСКЪПЯ СЕ. Вж. вскъпявам се.
ВСКЪПЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вскъ-пя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. Скъпя се, стискам се, свиди ми се. Това настроение на чорбаджиите е следствие на неразбиранието им., още и на положението им — когато, от една страна, скудност на доходите, от друга, изобилие на възпитаниците и нужда за настанението и поддър-жанието им ги принуждава да ся вскъпя-ват. П. Р. Славейков, ГУ, 68.
ВСКЪПЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ от вскъпявам се; скъпене, стискане.
ВСЛАДЯ. Вж. всладявам и вслаж-дам.
ВСЛАДЯВАМ, -аш, несв.; всладя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар и диал. Подслаждам; вслаждам (Ст. Младенов, БТР), всладявам се, всладя се страд. ВСЛАДЯВАМ СЕ несв.; всладя се, св., непрех. Остар. и диал. Услаждам се; вслаждам се. „Каква е хубава баницата“, подкачи другата гостенка, „навярно ии вам ся всла-дява, господине учителю?“ И. Груев, КН 4 (превод), 28.
ВСЛАДЯВА МИ СЕ несв.; всладй ми се св., непрех. Остар. и диал. Услажда ми се; вс-лажда ми се.
ВСЛАДЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от всладявам и от всладявам се; вслаждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЛАЖДАМ, -аш, несв.; всладя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Придавам сладък вкус на нещо; подслаждам, всладявам (Ст. Младенов, БТР), вслаждам се, всладя се страд.
ВСЛАЖДАМ СЕ несв.; всладя се св., непрех. Остар. и диал. За ядене, хранителен продукт — услаждам се; всладявам се. Колкото стои, повече се вслажда (Ст. Младенов, БТР).
ВСЛАЖДА МИ СЕ несв.; всладй ми се св., непрех. Остар. и диал. 1. Услажда ми се; вс-ладява ми се. Запенено отгоре и възтопло, туй мляко е особено вкусно и много ми се вслажда. Т. Влайков, Пр I, 15. Калин. Спо-лай ти, моме! (Жадно пие).. Отдавна не съм пил от нашата вода .. Подслади ми ти душата! Ш и н к а. Жаден си, затуй ти се вслажда. Г. Крънзов, Избр. п, 188. Зех да пия чай, а той ми се не вслажда. Тем., 1881, кн.
2, 32. Аз зная, че вам ся вслаждат всякакви овощия и сладки нечта, които ви донася баща ви от град. Й. Груев, КН 4 (превод), 12.
2. Прен. Харесва ми, допада ми; услажда ми се. Изпърво дохождаха твърде малцина от любопитство да видят новия учител.. По малко-малко им ся всладй," та дохождаха вече да ся учат редовно. Й. Груев, КН 4
