гърло, викам (пея, крещя). Разг. Много силно, много високо (викам). — Караул! Разбойници! — викаше с всичкия си глас упоритият влах. Ив. Вазов, Съч. VI, 64. Влезем ли в село, ще вървите чинно, китките ще държите пред дясното си рамо и ще пеете с всичкия си глас! Т. Влайков, Пр I, 261. Той пееше, песен народна и хайдушка… от всичкото си гърло. З. Стоянов, ЗБВ II, 280.
> Преди всичко. 1. Най-напред, на първо място. Преди всичко девойката имаше нужда да си събере свободно мислите и вземе бързо решение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 202. 2. Най-важно, главно. Нужна е дисциплина преди всичко. △ Неуспехът е резултат преди всичко на обективните условия.
При всичко това. Остар. Въпреки това. Кръстоносците в Азия посрещнали различни беди, като глад, чума, .. При всичко това тии преминали Мала Азия. Й. Груев, КВИ (превод), 85.
При всичко че сложен съюз. Остар. въпреки че, при все че, ако и да. Но Огнянов не смя да похлопа, при всичко, че бе примрял от глад. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. — А бе, господин Ботйов, какво е това? — запитали го те, при всичко че добре знаели причините. З. Стоянов, ХБ, 360.
— Други форми: си`чкият (остар., сега простонар.), сви`чкият (диал.), си`чко (остар., сега простонар.) и сви`чко (диал.).
ВСИ`ЧКОМА мн., обобщ. местоим. Диал. Всички. Тъмничният мюдюрин, който се страхуваше от сериозно възбунтуване, беше ги наместил там [заптиите], щото на пръв знак да се хвърлят вътре върху ни. А ние всичкома бяхме едвам десет души! Св. Миларов, СЦТ, 117.
— Друга форма: си`чкома.
ВСКА`ЧАМ, -аш, несв.; вско`ча, -иш, мин. св. -и`х, св., непрех. 1. Диал. Със скачане влизам в нещо, някъде (Н. Геров, РБЯ).
2. Остар. Скачам. Тая клетница легнала в един ъгъл на слама и мъчила ся да заспи; но при малейше движение Софиино, при твърде легко охвание нейно, тя вскачаше и притичаше до болната, да ся научи няма ли тя от нечто нужда. С. Радулов, ГМП (превод), 48.
ВСКА`ЧАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вскачам; скачане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСКО`КВАМ, -аш, несв.; вско`кна, -еш, мин. св. -а`х, св., непрех. Диал. Скоквам в нещо, някъде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСКО`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вскоквам.
ВСКО`КНА. Вж. вскоквам.
ВСКО`ЧА. Вж. вскачам.
ВСКРАЙ предл. Остар. Край, покрай. Една заран блестящият екипаж ся запрел вскрай церква Святаго креста. С. Радулов, ГМП (превод), 178.
ВСКЪПЯ` СЕ. Вж. вскъпявам се.
ВСКЪПЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вскъпя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Скъпя се, стискам се, свиди ми се. Това настроение на чорбаджиите е следствие на неразбиранието им .. още и на положението им — когато, от една страна, скудност на доходите, от друга, изобилие на възпитаниците и нужда за настанението и поддържанието им ги принуждава да ся вскъпяват. П. Р. Славейков, ГУ, 68.
ВСКЪПЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ от вскъпявам се; скъпене, стискане.
ВСЛАДЯ`. Вж. всладявам и вслаждам.
ВСЛАДЯ`ВАМ, -аш, несв.; всладя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар и диал. Подслаждам; вслаждам (Ст. Младенов, БТР), всладявам се, всладя се страд.
ВСЛАДЯ`ВАМ СЕ несв.; всладя` се, св., непрех. Остар. и диал. Услаждам се; вслаждам се. „Каква е хубава баницата“, подкачи другата гостенка, „навярно и вам ся всладява, господине учителю?“ Й. Груев, КН 4 (превод), 28.
ВСЛАДЯ`ВА МИ СЕ несв.; вслад`и ми се св., непрех. Остар. и диал. Услажда ми се; вслажда ми се.
ВСЛАДЯ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от всладявам и от всладявам се; вслаждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЛА`ЖДАМ, -аш, несв.; всладя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Придавам сладък вкус на нещо; подслаждам, всладявам (Ст. Младенов, БТР), вслаждам се, всладя се страд.
ВСЛА`ЖДАМ СЕ несв.; всладя` се св., непрех. Остар. и диал. За ядене, хранителен продукт — услаждам се; всладявам се. Колкото стои, повече се вслажда (Ст. Младенов, БТР).
ВСЛА`ЖДА МИ СЕ несв.; вслади` ми се св., непрех. Остар. и диал. 1. Услажда ми се; всладява ми се. Запенено отгоре и възтопло, туй мляко е особено вкусно и много ми се вслажда. Т. Влайков, Пр I, 15. Калин. Сполай ти, моме! (Жадно пие).. Отдавна не съм пил от нашата вода .. Подслади ми ти душата! Шинка. Жаден си, затуй ти се вслажда. Г. Крънзов, Избр. п, 188. Зех да пия чай, а той ми се не вслажда. Тем., 1881, кн. 2, 32. Аз зная, че вам ся вслаждат всякакви овощия и сладки нечта, които ви донася баща ви от град. Й. Груев, КН 4 (превод), 12.
2. Прен. Харесва ми, допада ми; услажда ми се. Изпърво дохождаха твърде малцина от любопитство да видят новия учител .. По малко-малко им ся вслади, та дохождаха вече да ся учат редовно. Й. Груев, КН 4
