ВОЛНОМИСЛИЕ ср. Остар. Свободомислие, волнодумство; волнодумие. С това вратоломно движение рускинята от полу-монахинския, полухаремския бит на тере-мите изведнаж стигна и замина западната жена — по волномислие и романтинески дух... Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. Даже и най-просвещените, най-разумните и доволно често осъждаемите за своето волномислие французе, стоят в това отношение на еднаква степен със суеверните азиатци и с бедуинете, защото почти секи французски солдатин носи амаллия против смъртта и против другите разнообразни опасности. Знан., 1875, бр. 6, 87.
ВОЛНОНАЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се наема, назначава за извършване на някаква временна, непостоянна работа, без задължителен срок. Волнонаемните работници по поддържане на линиите вършат една от най-тежките работи и затова имат най-много нужда да получават по-добра заплата. Г. Георгиев, Избр. пр, 221.
2. Цивилно лице, което е на работа във военно ведомство. В поделението работят над петдесет волнонаемни служители. А Волнонаемните служители от военното издателство се включиха активно в изпълнението на плана.
О Волнонаемен учител. Остар. Нередовен учител, назначен временно, обикн. за една година. Всеки ден той се спускал от върховете и всяка вечер изкачвал баирите като ученик в Райковската гимназия. После сам станал волнонаемен учител из селата на околията. Н. Стефанова, РП, 128.
волност, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Пълна свобода, неограниченост, безгрижие. Беше съвсем сама сред голямата планина и чувството на волност я упойваше: можеше да отиде, където си иска, да върши, каквото иска! Д. Мантов, ХК, 7. Но де е сега тая волност, де са игрите, гонениците, скоковете; де са некогашните другари? Ст. Дичев, ЗС I, 89. Той обикна полето и планината, обикна волността, обикна овцете и кучетата. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 5, 217. Костадин й се струваше като някакъв юнак от приказките — от него лъхаше волност и сила. Ем. Станев, ИК I — II, 165.
2. Прекалено свободна, непозволена или неприлична постъпка, която е нарушение на установения, общоприетия ред. Султана държеше юздите на всички, не позволяваше никаква волност. Д. Талев, ПК, 457. Жените нямаха право да развяват поли из сокаците сами — турчинът добре наказваше такава волност. Д. Немиров, Б, 85. Вместо те [жените] да вземат страна на пострадалата от мъжки волности жена, бързат да се нахвърлят отгоре й, да я отстранят от средата си. Ст. Чилингиров, Рк, 58. Обикновено Стою така постъпваше: най-напред любезен и ако успее да си вземе парите, оставаше си пак любезен; а ако разбере, че длъжникът няма пари, той ставаше строг, псуваше и си позволяваше всякакви волности. Ц. Церковски, Съч. П1, 210. Той не понасяше лъжата. Беше готов да прощава разни детски палавости и дребни волности, но само не и лъжата. СбЦгМГ, 138.
3. Само ед. Остар. Независимост, свобода. Заразпитваха какво има по широкия свят.
— Какво има ли? — рече той развълнувано,.. — Ами че всичко има!... Добили са си хората волността! Ст. Дичев, ЗС II, 193. Този мустакат войвода знае пътеката, пътеката на борбата и устремлението към всеобщата волност, а не към личното добруване. П. Манов, КД, 109. За нашето отечество и слава, за нашата свобода и държава,/ да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността. СбДЧ, 183. Ний йоще не умееме да мрем / за родината си, за волността си. Ив. Вазов, БМ П, 151.
О Поетическа волност. Литер. Отклонение от някои общоприети езикови и правописни норми, позволено в поезията заради нуждите на стиха.
ВОЛНУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Вълнувам. Много династически вестници са запретени, зашото волнуват народа и сеят революция. С, 1872, бр. 47, 374. волнувам се страд.
ВОЛНУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Вълнувам се. Когато писмото било вече готово и запечатано, то кир Пано го турил в джеба си и навел главата си — на сърцето му са волнувале различни страсти. Л. Каравелов, Съч. IV, 242-243. На запад черквата се волнуваше от постоянно-то движение на варварските народи. ПСп, 1873, кн. 7-8, 53. Когато българският народ захвана да са волнува против комисията и да я пита защо и за какво е запрена „Македония“, то комисията се обеща да разгледа това дело. С, 1872, бр. 39, 308.
ВОЛОБЕРЩИНА, мн. няма, ж. Истор. През средните векове — данък върху едрия рогат добитък, плащан в натура. — Ами ка-тепанът, дето стои в Диампол, тъй да ви повиди, да ви погали, пак да попита плащате ли на царството димнината и волобер-щината, а на църквата отделяте ли десятъка? Ст. Загорчинов, ДП, 79.
ВОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Волски. Во волов рог да се скриет чоек и пак смъртта ке го найде. Нар. прик., СбНУ IV, 203.
О Волов запор. Диал. Денят, в който някога говедарите затваряли добитъка, за да събират възнаграждението си от стопаните; празник Власовден (Н. Геров, РБЯ).
ВОЛОВАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който пасе волове, който се грижи за волове. Воловари, пъдари и случайни работници по къра се прибираха по това време на сянка
