О Баща му го правил (направил) на воденица. Разг. За човек, който много приказва, бърбори. Вода за воденицата на някого; вода за нечия воденица. Разг. Довод, аргумент или факт в полза на някого. Поработят, освидетелствуват бременността си и хайде широк живот за сметка на фабриката... „Вода за моята воденица — рече си. —Ще се махна... Три месеца ми са осигурени... В София никой не ме знае...“ Б. Болгар, Б, 61. Дрънкам като на воденицата кречеталото. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Дрънка като на воденицата кречеталото. П. Р. Славейков, БП I, 153. Дрънкам (меля, говоря, тропам) като <празна> воденица. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Стопли ме човекът, пък и ми се падна един чейнелия побратим,.. Цяла нощ меле като воденица, докато ми стъпи на клепките, та заспя. Н. Хайтов, С, 14. Най-сетне Мир-че блъсна с лакът другаря си и каза срамежливо: — Говори де! Друг път човек не може да те спре. Като празна воденица тропаш... Д. Талев, И, 366. Меле ми воденицата. Разг. Неодобр. Прекалено много говоря, дрънкам, много съм бъбрив. — Пре-ка-ля-ваш!... Пий си виното там и си мълчи. Много ти меле воденицата\ Г. Краев, АЗ,
12. Мигам като куче във воденица. Разг. Гледам виновно и не възразявам, когато ме съдят, корят за нещо или изобличават. — А защо вие не влязохте при нас,..? Да ва не сте някои чужденци: хора от същата железница? Ние мигаме напредя им, като куче във воденица.., водата от дрехите ни потече по дъските и образува вадички. 3. Стоянов, ЗБ I, 222. Да не са е отелила стринината крава? — питал докторът и мигал като куче във воденица. Л. Каравелов, Съч. VII, 28. Много приказки (думи) на во-деница<та> <биват>. Разг. Неодобр. Употребява се като подкана към някого да не говори излишни неща. Баща ми го изгледа [калфата] строго над очилата си. — Много приказки на воденицата. Ст. Чилингиров, ХНН, 50. Наливам / налея вода във водени-ца<та> на някого. Разг. Съзнателно или неволно подпомагам някого, служа на неговите интереси. -Да се цепя от царя ли,.. А що ще стане с царството, с България? Или във воденицата на сръбкинята Неда да наливам вода? Ст. Загорчинов, ДП, 249. Не меля на една воденица с някого. Разг. Не се погаждам, не се сговарям с някого. Дали пък да тръгне по дирите на Соте. Да го Спре, да му каже: „Така и така, с Илка не можем да мелем на една воденица. Окалва ме пред хората“. Кр. Григоров, ПЧ, 157 Празна воденица. Разг. Неодобр. Човек, който говори много и обикн. празни, безсмислени приказки; дърдорко, празнодумец. Устата ми са като воденица. Разг. Неодобр. Ррекалено много, непрекъснато говоря, ^ного съм бъбрив.
ВОДЕНИЧАР, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Човек, който работи във воденица. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднаж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата. Елин Пелин, Съч.
1, 80. — Ходи ли на воденицата? — попита Манол.. — Ходих и се убедих, че от нея нищо не става и само си губим времето. Единият камък пак беше се подбил. Два часа загубихме с воденичаря, дорде го натъкмим. Ем. Станев, ИК I и П, 28. Отърчала лисицата на воденицата и зела да вика: Воденичарю, воденичарю! Влък под воденицата! Христом. ВВ I, 29-30. Орачът и пастирът принасят голяма облага на хората; но не е по-малка облагата и от воденичаря, който меле жито, та прави брашно. Й. Груев, (превод) КН 3, 24.
— Друга (диал.) форма: воденчар.
ВОДЕНИЧАРИН, мн. воденичари, м. Остар., сега простонар. Воденичар. Той мислеше, че ще срещне някого около воденицата или ще намери воденичарин да го попита за път. Ц. Гинчев, ДТ, 22. Ще доде чичо Тасо,.., па почне: ..; Йото ще иде на горната воденица да смеле 2-3 чувала брашно, да понагледа воденичарина и да види дали държи яза. М. Георгиев, Избр. разк., 45.
— Друга форма: воденчарин.
ВОДЕНИЧАРКА ж. 1. Жена воденичар. Босилко се смути и,.., попита, без да дигне очи: — Къде е кръчмарят? —Аз съм!
— усмихна се жената. — Ти не си ли водени-чарката? — Ив кръчмата аз работя. К. Петканов, ОБ, 10. — Ой, воденичарко, бели-побелели, / сумели ми житото, / юмели ми житото. Нар. пес., СбНУ Х1ЛТ, 257.
2. Жена или дъщеря на воденичар. Младият Дамов мина оттук., и съвсем случайно видя дъщерята на воденичаря-наемател .. Станчо, един от работниците на оризището,.., обади, че воденичар ката обича другиго. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. Марийка се разбуди от глъчката.., тя изписка и се затече при тейка си.. — Ти стой навътре, воденичарко! Ти сега ще ни потрябаш — викна Емексизът.. — Аман, крещеше отчаяно воденичарят, помогнете, хора! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 22.
— Друга (диал.) форма: воденчарка.
ВОДЕНИЧАР ЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Воденичарство. Баща му [ на Ленко] беше голям майстор на погачите. През дългите години на тежкия воденичарлък, откъснат от своя дом, той беше свикнал да си пече сам хляб и да си готви сам. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 235.
— Друга форма: воденчйрлък.
ВОДЕНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и.
1. Който се отнася до воденичар, който е свързан с воденичар. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове, които воденичарската
