сила. Страх, невъобразим страх го изпълни, проникна в цялото му същество, обзе го властно и неотвратимо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 471. Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.
ВЛАСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от властен. — Господин началник! — каза възрастният. — Ние трябва да заминем още тая вечер .. Гласът му беше твърд, в него звучеше някаква особена властност. Приставът знаеше, че не може да има такъв глас обикновен човек от народа. П. Вежинов, ДБ, 34. Властността, която тя срещна у Александър, се проявяваше единствено спрямо жените и беше не властност, а дързостта на разглезения женкар. Л. Дилов, ПБД, 43.
ВЛАСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с власт. Партията ще бъде заплашена от появата на нов властови център извън нея. С, 2001, бр. 181, 3. Много хора ще напуснат партията, след като напуснат властовите постове, които имаха през последните четири години. С, 2001, бр. 183, 2.
ВЛАСТОГОНЕЦ, мн. -нци, м. Рядко. Книж. Лице, което се стреми към политическа и държавна власт. Оджаклии и придворни се бутат с лакти в своето препускане подир изтърваната от султана, а още ничия власт .. Какъв леш щеше да падне в суматохата, какви рани щяха да довлекат довечера вкъщи неуспелите властогонци!
В. Мутафчиева, ЛСВ И, 492. Смятах опозицията за една необходимост, един контрол, корекция на властта... А те излязоха обикновени властогонци. Ем. Манов, ДСР, 245.
ВЛАСТОГОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с властогонец и с властогонство. Царската диктатура маневрираше не без изкуство между властогон-ския устрем на партийните течения и очаквателната неподвижност на безпартийния масив. Д. Казасов, ВП, 585.
ВЛАСТОГОНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Стремеж към политическа и държавна власт. — Да погазваме добрите чувства... В името на какво? На дребното властогонство, на взаимното изяждане и собственото си смрадливо благополучие? Ем. Манов, БГ, 197. Истинският народен водач има само един страх: да не го завладее необуздано властогонство и да не стане жертва на демагогията. Ас. Златаров, Избр. съч. И, 165.
ВЛАСТОДЪРЖЕЦ, мн. властодръжци, м. Книж. Властник. Царуването на Екатерина се ознаменува в това отношение с още по-безогледно експлоатиране, систематически тормоз и неограничено своеволие на влъстодръжците над народа. С, 1952, кн. 9,
189. Трипроклета анатема загърмява, заех-тява с глас суров, / вихром се пониса от България към храмовете на света. / Влас-тодържци я поемат, патриарси подслоняват под покров. В. Марковски, ПЗ, 216.
ВЛАСТОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Книж Човек, който обича да властва, да управлява, да заповядва. Открито и високо ще изобличавам позорните и престъпни деяния на тези безчестни властолюбци. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 34.
ВЛАСТОЛЮБИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който обича да властва, да управлява, да заповядва. Срещу цар Асен бил организиран заговор от властолюбивия болярин Иванко, който убил царя и завзел престола. Ист. VII кл, 34. Щом Николчо са появил на бял свят, то Нено са свил на две дъги пред своята властолюбива жена и станал неин безответен роб. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. Опитвам се „да вляза в кожата“ на тази образована, но и крайно властолюбива личност. П. Дертлиев, ДП, 348. Когато кажат за някого человека, че е властолюбив, хората не разбират добро нещо за него; те предполагат, че в силната си жажда да господствува той не търси друго, освен собствений си интерес. Ч, 1871, бр. 23, 711.
ВЛАСТОЛЮБЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от властолюбив. Те не се обичаха .. Неведнъж бе се озадачавал от суровото му тесногръдие, от мрачната му властолюбивост. Вечно намръщен, този двадесет и пет годишен младеж зло бно преследваше момичетата. Л. Дилов, ПБД, 147.
ВЛАСТОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Книж Стремеж към властване. Сега става дума за твоето самоволие, за твоето властолюбив и кариеризъм. От своя национализъм и патриотизъм ти правиш политическа кариера, .. домогваш се до власт. Д. Талев, ГЧ, 156. Изгарящата страст на властолю-бието или убива, или оставя на втори план интелекта. П. Дертлиев, ДП, 348. Аз приех това като добър случай да изпием по още една мастика с лимонада и да се посмеем тайничко на женското властолюбие и да се порадваме на мъжката си независимост. К. Калчев, ДНГ, 101.
ВЛАСТОЛЮБКА ж. Книж. Жена, която обича да властва, да управлява, да заповядва. „Извънредно силно впечатление ми направи Будевска в ролята на властолюбивата силна жена [Фру Ингер от Естрот]. Докато Златина Недева я даде повече в светлина на една сурова, амбициозна, борческа властолюбка, Будевска я представи с повече женственост“. Ст. Грудев, АБ, 143.
