могат да се намерят вкаменени миди, морски таралежи. Д. Божков, ПЖ, 10. В някои земи се намират вкаменени дръва. Н. Геров, ИФ, 26. // Който е станал твърд като камък. Като гледаш грамадните стени, здравината, с която са работени,.., вкаменения хоросан, с който са споени големите тухли, не можеш разбра, как е било възможно всичко това да се събори и опустоши до такава степен. К. Величков, ПССъч. III, 56. Рано падна първият сняг. И се задържа върху вкаменената от студ земя. Г. Манов, КД, 96.
2. Прен. Който е добил неподвижен, застинал вид, подобен на камък; вцепенен. Сам той запази неподвижната си поза на дивана, по-строг и по-вкаменен, подобно на ония беловласи сенатори на Рим, които гд-г$ите бяха взели за каменни статуи. И. Йовков, Разк. III, 152. През всичкото време тя [майката] стоя вкаменена над пресния гроб. Ст. Даскалов, ЕС, 156. Пистолетът изгърмя и Орце като покосен се струполи на пода — .. Войниците отдолу гледаха учудени и вкаменени. Д. Спространов, С, 360. Господинът ме гледаше мълчаливо, с вкаменено лице. Г. Райчев, Избр. съч. II, 236. Аз мисля само за вашето спасение, а вие ми казвате такива страшни думи, щото съм принудена да стоя вкаменена и само да ги слушам. К. Величков и др., ЛБ (превод), 73.
ВКАМЕНЕНИЕ ср. Остар. }Сниж. Вка-меняване.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВКАМЕНЕЯ. Вж. вкаменявам2.
ВКАМЕНЯ. Вж. вкаменявам1.
ВКАМЕНЯВАМ1, -аш, несв.; вкаменя,
-йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане камък, превръщам в камък. Тя била тъй хубава, че от ревност боговете я омагьосали и косите й се превърнали в змии, а погледът й вкаменявал. Г. Готев, ПШ, 96.
2. Прен. Правя, ставам причина някой да добие неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вцепенявам. Ужас я вкаменяваше... Боже, какво да се прави! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 153. В това време се случи нещо, което вкамени гледачите. Стоян удари на Христо плесница. К. Петканов, СВ, 75. И тоя тропот на копита, който се отдалечава, а сякаш бие все по-гръмко и по-гръм-ко, вкаменява хората, сковава устата им, отнема дъха им. А. Дончев, СВС, 789. вкаменявам се, вкаменя се страд.
ВКАМЕНЯВАМ СЕ несв.; вкаменя се св., непрех. 1. Ставам на камък, превръщам се в камък; вкаменявам^. Но щом ковчегът с мъртвия вавилонски владетел опря до земята, изведнъж се вкамени. Превърнаха се на камък и седемте камили с имането на гърбовете. А. Каралийчев, ТР, 79. Зевс си-пел над него дъжд от огнени мълнии, догдето го омаломощил, после го надвил с хитрост и Атлант се вкаменил, приведен под огромната тежест на небесния свод. Н. Стефанова, РП, 88. // За растения и животни от минали геологични епохи — запазвам се в утаечните скали или оставям следи от жизнената си дейност. Затрупани постепенно от пясък, глина или други утайки, те [зъбите, костите] с течение на времето се вка-менявали, а растителните части .. в много случаи се овъглявали. Д. Божков, ПЖ, 11. //Ставам твърд като камък; вкаменявам2. Каква беше зима! Земята се вкаменила, та не може и гроб да се изкопае. А. Страшими-
ов, А, 641.
. Прен. Добивам неподвижен, застинал вид, подобно на камък; вцепенявам се; вкаменявам2. Турците плениха Елица и баща ти. Помислих, че ще умре. Че както стои пред мене, тъй ще се вцепени и вкамени, и ще падне като камък на поляната. А. Дончев, ВР, 196. Изненадана, изплашена до ужас, тя се вкамени на мястото си. Д. Талев, ЖС,
254. Като видя, че след общинските пъда-ри нахлуха в двора й двама полицаи, тя се вкамени на прага. Ст. Даскалов, БМ, 41.
ВКАМЕНЯВАМ2, -аш, несв.; вкаменея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вкаменял, -а, -о, мн. вкаменели, св., непрех. Вкаменявам се.
ВКАМЕНЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вкаменявам1 и от вкаменявам се. Тя беше изплашена от преобразяването на Елка — от вкаменяването на лицето й, от злия пламък в очите, от острия хрип на гласа, преобразяван макар за секунди. Ст. Цанев, МБ, 217. Вкаменяване на почвата.
ВКАМЕНЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от вкаменявам2.
ВКАРАМ. Вж. вкарвам и вкарувам.
ВКАРВАМ, -аш, несв.; вкарам, -аш, св., прех. 1. Правя нещо да се вмести в друго; вмъквам. Няма никак да му бъде лесно, когато непознатият зъболекар го натисне здраво върху стола и вкара в кухината на зъба му противното свърделче. П. Вежинов, СО, 98. Ето на бай Марин: мъчи се да вкара каиша в токата, но не върви. Л. Стоянов, X, 9. Мито Пецов юнашки се метна. Слугата бързо му обърна дясното стреме, за да вкара в него стъпалото си. Т. Хар-манджиев, КЕД, 56. Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна. К, 1963, кн. 7, 36. Вкарай ключът в тази дупка. Дъсченото изображение ще ся отвори като една врата. К. Величков и др., ЛБ (превод), 48.
2. Правя нещо да влезе някъде, като го придвижвам, карам. И един ден портата широко се отваря и чичо Пано., вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с ед
