Page:RBE Tom1.djvu/839

От Читалие
Версия от 07:54, 25 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


БОГАТИ`РСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на богатир.

БОГАТИЧКО. Нареч. от богатичък. Противоп. бедничко. Райка всякога обича чистичко и богатичко да посготви. Т. Влайков, Съч. I, 164. Видим ли него, или жената му, или децата му чисто, богатичко облечени, то да има леснина с очи да ги изпием. Ил. Блъсков, ПБ II, 4.

БОГАТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от богат; не много богат. Противоп. бедничък. Няколко черкеза отишле при една по-богатичка фамилия копаче да откраднат хубавицата им мома. Хр. Ботев, Съч. 1929, 236. Само по себе се разбира, че такивато преселници са биле нещо богатички хора, хубаво изградените им къщи,.., доказваха това. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.

БОГАТИ`Я, мн. няма, ж. Събир. Диал. Имотният слой от населението. Противоп. беднотия, сиромашия. Тук личаха събрани всички управници, цялата богатия от града. В първата редица пред олтара стърчеше окръжният управител,.. По-назад стояха млади наперени офицери, търговци и богати занаятчии. П. Здравков, НД, 86-87.

БОГАТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Богатичък.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГАТКИ`НЯ ж. Диал. Богата жена; богаташка. Преди имаше ли капели? — Нямаше. Имаше ли турнели? — Нямаше. Най-многото, което носеха богаткините, беше малакофа. Ст. Чилингиров, ХНН, 35.

БОГАТКО. Диал. Нареч. от богатки; богатичко. Момчето се втренчи с уморен поглед в навалицата посрещачи и скоро беше в прегръдките на разплаканата майка

— низка,.., но богатко облечена жена. А. Страшимиров. А, 87.

БОГАТНИК, мн. -ци, м. Диал. Богаташ; богатинец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГАТНИЦА ж. Диал. Богаташка. Се поврати свети Петър: / „Ай от тува грешна майко! /.. Дали знаеш, паметуваш, / кога бяхме у бял света, / ти си беше богатница, / богатница, имовита. Нар. пес., СбБрМ, 49.

БОГАТНО. Остар. и диал. Нареч. от богатен; богато.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БОГАТО нареч. 1. В охолство, като богат, състоятелен, заможен човек; охолно. Противоп. бедно, сиромашки. — Че тъй ха, богато живейте вий в града?.. — подкачи мастор Калъо, като поглеждаше с удивление на богатото облекло на госта. Ц. Церковски, Разк. III. 220. 2. С много средства, с много пари; скъпо.

богати`рство

Противоп. бедно, сиромашки. Но те и двамата се обличаха богато: той — винаги с астраганен калпак, копринена вратовръзка и златен ланец на жилетката, а тя — в палто от лисичи кожи и всякога с копринени чорапи. А. Гуляшки, JI, 14. Стаята му е богато обзаведена: пружинено легло с красиви дървени табла,орехов бюфет. В. Чен-ков, За, 147. За мястото си в ложата те би платили богато. Ив. Вазов, Съч. X, 82. Много лесно се уреждаха и неговите работи и той бързо от обикновен строителен инженер в министерството стана богато възнаграден строител при едно частно дружество. Вл. Полянов, ПП, 200. Царя са много зарадвал, / Тодорка богато награди

— / девет сандъка жлътици. Нар. пес., СбНУ XLVI, 17. // С външен блясък, великолепие; разкошно, великолепно. Робите посрещнали княза и го въвели в един чер-тог, богато украсен. Н. Райнов, КЧ II, 48. А над юнаците се дипли кадифян / червен байрак,., / и двете му лица извезани богато

— отсам с разярен изправен гордо лев, /.. / отвъд са думите тържествени и строги — / свобода или смърт... П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 135.

3, С голямо количество от нещо или с нещо, неща обикн. с голяма стойност или ценни за някого, нещо. Противоп. бедно. Ний — аз, Ванчо, Фильо и Иваницовия син .. заехме едно купе от I клас; в съседното II класно отделение се намести бай Ганьо с няколко другари, богато снабдени с провизия. Ал. Константинов, БГ, 26. Богато комплектувана библиотека, сбирка, колекция. // В изобилие; изобилно. А с големците той и неговите събратя умеяли много добре да се отнасят: ще ги посрещнат, ще ги нагос-тят богато, ще ги изпратят с почести. Ал. Константинов, Съч. I, 26. Но как богато, колко сито се хранеха! О. Василев, ДГ, 74. Дивият карамфил и всевъзможни блатни треви никнат бързо във влажната, богато наторена почва. Ем. Станев, ЯГ, 69. Ще бъдеш ли поне признателна, / че те наситихме със събития / и те напоихме богато/с кръвта на хиляди убити. Н. И. Вапцаров, Йзбр. ст. 1946, 44. Който сутрин яде богато, вечер гладен ляга. Погов., СбНУ XXXVIII, 182.

4. Във висока степен; много, всестранно, широко. А Емилия де Пардо Басан е най-го-лямата писателка, която до днес е дала испанската литература.. Както всяка богато надарена натура, тя имаше множество лица, множество образи. Б. Шивачев. Съч. I, 151.

БОГАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богат човек, на богаташ; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Тя е бо-гатска дъщеря, „научена е на много, научена е да харчи. Й. Йовков, ВАХ, 59. Едно многобройно, както се виждаше, богатско семейство посрещаше баща си. Ст. Дичев, ЗС

839

богатски