да живеят в Солун, защото тук животът е по-весел и по-разнообразен. Д. Спространов, С, 56. И двете семейства са богаташки. У тях винаги има в изобилие бяло брашно, каймаци — овчи, кравешки, биволски, сирене, чисто масло с тенекии и кюпове. СбАСЕП, 324.
2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богатски. Противоп.бедняшки, сиромашки. Охолство е лъхало от всеки кът на тоя обширен богаташки дом. М. Кремен, РЯ, 92. Във всяка богаташка къща е имало скривалище за хора, а също и за скъпоценности и пари. Ст. Михайлов, БС, 116.
3. Който е населен с богати хора, богаташи; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Богаташки квартал.
БОГАТА`ШКИ. Нареч. от прил. богаташки; като богаташ, богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Облича се богаташки. △ Обзаведе къщата си богаташки.
БОГАТЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от богатея.
БОГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Богат. Защото не щех никоги да зема нещо от Царя моего, който не престана да ме склонява да зема от него пръстени, пари, .., и други богатни дарби, .., Аз съм благодарен да умра сиромах.* ВУХБ (превод), 90. Направи злата кочия / и купи бели атове, / атове като аслани. / Тогаз са й много позачул, / че той е млого богатен. Нар. пес., СбНУ XXVII, 220.
БОГАТЕ`Я, -е`еш, мин. св.* (рядко) богатя`х, прич. мин. св. деят. богатя`л, -а, -о, мн. богате`ли, несв., непрех. 1. Ставам все по-богат, по-състоятелен, по-заможен. Противоп. беднея. Страстта да трупа имот, да богатее, отдавна растеше и завладяваше душата му. Г. Караславов, ОХ III, 170. — Даскале! Нека печели народът, нека богатей! — Богатеят стотина души в Преспа, а целият град се превърнал на тържище. Д. Талев, ПК, 200. Много богат е човекът! Търгува и фабрики има / и богатее неспирно: търговец от всичко печели. Ас. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 97.
2. За държава, град, село или предприятие — развивам стопанството, икономиката си, реализирам, постигам големи доходи. Областта около Великите езера се нарича от американците „Близкият запад“. Нейното население е доста гъсто. Градовете тук са никнели като гъби, бързо растели и богатеели. Л. Мелнишки, ПП, 110. С всеки изминат ден расте, укрепва и богатее стопанството. ВН, 1960, бр. 2907, 2.
3. С предл. на и следв. същ. Увеличавам количеството на нещо, което имам в състава си, изразено от съществителното; обогатявам се. Остатъчният въглен (хумин) на хумусните въглища при суха дестилация богатее на въглерод и дава нисък добив на първичен катран, съдържащ много феноли. Ал. Спасов, ХТГ I, 32.
4. Прен. Остар. За духовни качества и прояви — ставам по-ценен, придобивам по-голяма широта, всестранност; обогатявам се, развивам се. Умът на просветените хора постоянно работи и са напряга на нови трудове, на нови изучения и открития — постоянно богатее. Лет., 1876, 143. богатее се безл. Логически ясно е: феодалните размирици допринесли за изостряне на имущественото неравенство в Румелия. При грабеж с мирни средства се богатее по-бавно, отколкото при грабеж с въоръжено насилие. В. Мутафчиева, КВ, 324.
БОГА`ТИНА ж. Диал. Богатство. Богатина до пладнина, личбина до вечнина. Н. Геров, РБЯ I, 52.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГАТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Богаташ; богатник. Събра Тодор, Тодор богатинец, / събра Тодор петстотин жътваре. Нар. пес., СбНУ XLIV, 146.
БОГАТИ`Р м. Герой от руските народни песни и приказки — воин с необикновена сила, храброст, красота и съобразителност. Един от най-известните руски богатири е Иля Муромец.
Прен. За воин от руската армия, воювал за освобождението на България от турско османско владичество. Някога безсмъртните опълченци, заедно със славните руски богатири на Шипка, громиха ордите на отоманската империя. Ж. Колев и др., ЧБП, 101. Тогава храбрите руски богатири и опълченците посрещнаха врага с камъни и дървета, и дори с труповете на убитите другари. Д. Линков, ЗБ, 134.
Прен. За човек със здраво телосложение и голяма сила; юнак. А когато сринаха синята канара и напълниха количката му с камъни, той намести отгоре й още една количка и викна: — Напълнете и нея! — Я го виж ти, пенсионера! — зяпнаха момчетата — бай Марчо, ти си бил цял богатир! А. Каралийчев, НЗ, 150.
— От рус. богатырь.
БОГАТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до богатир. В програмата се нижеха една след друга украински песни, ту сурови, мъжествени, напомнящи песните на героичния богатирски епос, ту лирични, нежни в духа на украинския разпев. НК, 1958, бр. 45, 1. Главното, което поразява пресния чужденец в Русия, е безкрайността, грамадността на всичко, що я съставлява: степи безконечни, .., реки велики и плавателни, средства неизтощими и сили богатирски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 125-126. И може би тези пътища по безкрайната руска земя раждаха в главите на великите руски писатели мисълта за богатирската мощ на руския народ. Т. Генов, Избр. пр, 279. Богатирски песни. Богатирска сила.
