шо. Вечеринката беше в разгара си и Костадин усети, че от играта и сгорещения въздух започва да му се вие свят. Ем. Станев, ИК I и И, 235. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше; облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19. На мене не ми се даваше никаква работа не само защото нямаше какво да се работи, но и защото аз не бях в състояние да извърша почти нищо; постоянно ми се виеше свят. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 266. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема. Вия се като змия. Разг. 1. За път, река и др. — с много и обикн. остри извивки, завои съм. Той [Ис-кърът] се гърчи, вие се като змия около канарите на историческия Урвич. Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. 2. За човек, обикн. жена — извивам, движа тялото си много гъвкаво, грациозно (при танц и др.).
ВИЯ2, вйеш, мин. св. вих, несв., непрех.
1. За куче, вълк и някои други животни — издавам вой. Хрътката дойде до воденицата, спря се, подуши вратата и взе да обикаля из треволяка, като виеше жаловито. Ив. Вазов, Съч. XXII, 97. Кучето тревожно виеше и се дърпаше от синджира си. И. Петров, НЛ, 170. В такова време вълците ходят на глутници и нападат всичко живо. Ех, как страшно ц вият те! Ем. Станев, ПГВ, 118. Около Йемен днес е пустиня, по чиито напечени от безпощадното слънце безжизнени пясъци скитат номади, вият пустинни чакали. Д. Славчев и др., БМ, 117. Гарвана граче грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929,37. .
2. Издавам силен, проточен вик, обикн. от болка, мъка и под. Михаил Кукул се бореше с яростно отчаяние, викаше, виеше проточено, стенеше, дърпаше се и се превиваше, но не се оставяше болките да го надвият. Д. Талев, С И, 79. Тя виеше с все сили: — Спасиха го-о-о! Разкажете, добри хора, как го спасихте от въжето-о-о! Н. Каралиева,
Н, 67. Не се провикваха $еч& а просто ревяха и виеха като луди. И. Йовков, Ж 1945,
17. // Плача силно с проточен ту по-висок, ту по-нисък глас. Жената млъкна и заплака. Серафим я слущаше как хълца и как вие като пребита. И. Йовков, ЖС, 12. Няколко мъже спуснаха сандъка в скования от студ черен гроб,.. Майката на Панчо виеше отчаяно и се мяташе, съсипана от скръб. П. Здравков, НД, 151. Тоя ден привечер Недъо умря.. Дойдоха роднини-плакачки и дълго и проточено виха до среднощ над ковчега. В. Геновска, СГ, 518. Като мухи сме мрели есен, / жените вили по задушници. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946,45.
3. За вятър, буря — издавам проточен ту по-силен, ту по-слаб шум. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртви пожълтели листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. Силен сняг валеше и вятърът виеше и клатеше цялата къща. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 927. Мразна зимна вечер. Върла хала вие. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 50. Нощ. Фъртуна зимна, /грозно вий навън. Ив. Вазов, Съч. V, 49. И бурята вие, реве, отминава, / подобно на войнство, което отстъпва / и бяга, разбито, далеко в безкрая. А. Разцветников, С,
140.
4. За сирена, мотор и др. — издавам продължителен ту по-висок, ту по-нисък звук. Беше осем часа. Сирените на фабриките покрай града виеха протяжно. Д. Добревски, БКН, 52. Сирената продължаваше да вие зловещо, улицата скоро опустя. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. „Хър-хър, хър-р-р“ — просто вие моторът, но колата не мръдва. Тарас, СГ, 89.
ВИЯВИЦА ж. Диал. Виелица. А снежната виявица страшно виеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 131. През топлите нощи овцете спяха под открито небе. Но при дъжд, при зимните виявици те се струпваха под стряхата и дочакваха утрото будни. Г. Раичев, В, 12.
— Друга форма: в е я в и ц а.
ВИЯВИЦА ж. Диал. Обреден плач на жени-оплаквачки при погоебения, характеризиращ се с напевни и бавни речитативи. Най-сетне старецът склопваше очи, изпратен от цялото село с подходящи плачове („виявици“), които рисуваха неговата кратка лична история и изразяваха неговото отношение към живота и обществото, т. е. какво губеше той със смъртта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 111-112. Кога минат някои другоселци край гробищата, все ще чуят виявица, все ще видят да се копае нов гроб. Кр. Григоров, ТГ, 54.
ВКАМЕНЕЛОСТИ мн., ед. (рядко) вка-менелост ж. Геол. Запазени в утаечните скали растителни и животински останки или следи от жизнената дейност на организмите, които са живели в минали геологични епохи. Сред потайните й [земни] дълбочини геолозите са открили погребани останки на хиляди някогашни видове растения и животни, които наричаме „фосили“ или вкаменелости. П. Мандев, СПВ, 14. В пред-историческото време, както показват намерените вкаменелости, той [слонът] е бил много разпространен в Съединените щати. Н, 1905, бр. 15, 117.
ВКАМЕНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкаменя се като прил. 1. Който се е превърнал в камък. //За растения, животни от минали геологични епохи — който се е запазил в утаечните скали. На някои места хората изкопават понякога от земята грамадни кости или зъби. Другаде, в песъчливите, глинестите или варовитите скали
