билки ти се изждребили / се кобилки вито-гривки. Нар. пес., СбНУ III, 23.
ВИТОРОГ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет.
1. За овен, козел и др. — който е с вити, извити рога. Виторог овен поведе стадото през полянките. К. Петканов, ЗлЗ, 20. Подир тях [полковете] се нижат обози, впрегнати с едри и тежки биволи, те вървят му дно и тежко,., и на виторогите че/1а стои същата корава и упорита воля. И. Йовков, Разк. III, 136. Всяка утрин, щом зазвънява наковалнята в Ивановата осаж-дена ковачница, Калина минувала с виторо-гото си стадо край широко отворената врата. Ив. Планински, БС, 75. — Хей, вий овни витороги / и овчици тънконоги! / По-скоро се напасете, / по-бързо се наситете! Елин Пелин, ПБ, 119. Че фана Ненчо да оздравя /.. / пушка на нишан да фърля, / да бий орли и гарвани/.. / и витороги рогачи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 97.
2. Епитет на месеца, когато е в новолуние. Виторогият месечко, като някой стар драгоманин, поведе своите жетварки — звездите — и потъна в синеоките простори... БР, кн. 8, 306. Наваля нов сняг и сега небето се е изяснило като гледжосана паница с нарисувани по нея звезди и един виторог месец, също като тоя, който се е наклонил до самия комин на съседната къща. К. Калчев, ПИЖ, 5.
ВИТОРОЖЕЦ, мн. -жци, м. Нар.-поет. Епитет на овен, козел и др. с вити, извити рога. Овците са иззимеле, / по-убаве изягни-ли: / се овчици златовлънки, / се овновци виторожци! Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 428. Овци ти се изягнили, /се овчици ваклошат-ки, / и овновци виторожци. Нар. пес., СбНУ
1, 3.
ВИТОРОЖКА ж. 1. Нар.-поет. Епитет на коза, овца и др. с вити, извити рога. Кози ти се изкозили, / се козици виторожки / и пърчевци ярчорожци. Нар. пес., СбНУ I, 3.
2. Само ед. Епитет на месечината, когато е в новолуние. Месечинко, виторожко злата, / тая нощ недей се ти вестява. К. Христов, Т, 10. Месечинко, виторожко, / като светиш нависоко, / не гледаш ли надалеко, / не видиш ли нашироко? Л. Каравелов, Съч. 1,64.
ВИТОРОЖКО м. Нар.-поет. Епитет на месеца, когато е в новолуние. Нека тая нощ на сън я видя пак, / но да ми е румена и весела: /на чело й блеснала зорницата, / на гърди й — виторожко месечко. А. Разцветни-ков, С, 93.
ВЙТОШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Витоша, който е свързан с Витоша (Планийа в западната част на България южно от София). Аз минах край пеликаните, край лебедите, край витошките орли. Ив. Вазов, Съч. ХС, 124. Първите крачки на българските туристи са направени по витошките подножия. П. Делирадев, В,
6. Това е споменът за беден праг, / за тъмна стаица, където свети / надникнал витошкият връх със сняг / и майчината сребърна коса... Бл. Димитрова, Л, 232-233. Витошката вода е много хубава за пиене. А Витошка хижа.
О Витошко лале. Бот. Планинско цвете с жълти цветове, които приличат на божур. РгоИиз еигореия.
ВИТРАЖ м. Изк. Орнаментална или сюжетна композиция на прозорец, врата или във вид на самостоятелно пано, направена обикн. от късчета цветно стъкло. Готическата архитектура освобождава стената от нейните тектонични функции и тя остава само да ограничи затвореното пространство.. Така възникват готическите витражи. За фреската повече няма място в стените на храма и тя се пренася върху прозорците. Хр. Ковачевски, СК, 35.
— Фр. У11гаее ’остъкляване’.
ВИТРИНА ж. 1. Място в магазин откъм улицата, заградено със стъкло, където се излагат разни стоки. Витрините на богатите магазини бяха ярко осветени. П. Стъпов, ЧОТ, 122. Магазините са големи и светли — с широки спокойни витрини, които не крещят, понеже са спечелили доверието на купувачите. Н. Ферманджиев, МП,
37. — А като гледам какви хубави платове има по-витрините, очите ми остават... М. Марчевски, П, 150. В една цветарска витрина видя куп кошници с хризантеми — много хризантеми — бели, розови, червени... М. Грубешлиева, ПИУ, 251.* Обр. Пред мен е един „Юбилеен алманах“.. По своето предназначение той е една своеобразна витрина за развитието на България. С. Северняк, ИРЕ, 318. Франция също се оформя като лидер в европейската ядрена енергетика. Там се говори за закриване на последните ТЕЦ с въглища и мазут. Това даде повод на френския министър по опазване на околната среда., да заяви, че Франция със своите АЕЦ ще бъде екологичната витрина на Европа. Дем., 1990, бр. 46-47, 7.
2. Шкаф със стъклени стени, в който се излагат обикн. ценни, редки предмети. Ателието беше голямо и добре обзаведено.. По-навътре имаше дълги стъклени витрини с изложени в тях различни скъпи бижута. Г. Белев, КВА, 290. Най-напред посетителят на музея се спира пред витрините на нелегалната преса. Г. Караславов, Избр. съч. III,
253.
3. Остъклена част на шкаф, бюфет, в която се поставят сервизи, художествено изработени предмети и др. Стъпваше [слугинчето] на пръсти по меките килими, предпазливо изтриваше праха от стъклените витрини и лъскавите бюфети. М. Марчевски, МП,
7. Лили иска., долапче със стъклена витрина. В. Бончева, АП, 112.
— От фр. уИппе.
