Page:RBE Tom2.djvu/247
прекъсване му разправи живота си. Как майка й натяквала: „Ожени се, та ожени се, в години си, докога ще висиш на ръцете ми?“ А. Гуляшки, Л, 90. Вися на чужда врата. Разг. Прехранвам се, препитавам се, като работя в дома на чужди хора. Страдаше, не най-голямото й момче яде чужд хляб и виси на чужда врата. К. Петканов, П, 18.
ВИСЯ, вйсйш, мин. св. вйсях, прич. мин. св. деят. вйсял, -а ,-о, мн. вйсели, несв., непрех. Остар. С предл. от. Завися, в зависимост съм от някого или нещо. Какви ще бъдат бъдещите времена и бъдещите чело-веци, то виси от человеците, что живеят днес. Ал. Кръсгевич, ВПЖ (превод), 14. Кралят [в Полша] нямал ни войска.., нито власт и във всичко висял от надутите благородни (шляхти). ВИ, 115-116. Упо-требението на куршума за куршумени топчета виси от неговата тежест. С. Веже-нов, X (превод), 59. Големината на ъгъла виси само от наведението на страните помежду им. В. Груев, НПГ, 8.
ВЙСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Издигам високо; виша, извисявам. И скоро нагоре по Трапето — към манастир-чето, дето беше висил до този страшен ден векове наред тъмните си вечнозелени клони любимият гигант — хукна в надпревара мало и голямо. Всеки бързаше да стигне първи до поваления великан [бора]. Г, Ру-сафов, ИТБД, 20-21. вися се страд.
ВЙСЯ СЕ несв., непрех. Остар. 1. Издигам се високо; виша се, извисявам се. При един полусрутен зид видя куп камъние, под които ся висеше череша в пълен цвят. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 58.
2. За глас, звук — чувам се високо, силно, над другите звуци. Виковете на тълпата го [окръжния управител] удариха отдалеч със своята отвратителна ярост. Над всички гласове се висеше един гърлест и силен глас, който дереше въздуха. Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 180.
ВИСЯЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вися като прил. Който виси окачен или опрян на нещо. В горния пруст у хаджи Ан-дрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа. В. Геновска, СТ, 24. Един чиновник ми поиска тескере-то и, додето той го преглеждаше внимателно под жумящия висящ фенер, двама войници., тършуваха из джобовете ми. Ив. Вазов, Съч. VII, 154.
О Висяща железница. Спец. Транспортно средство, с вагони, подобно на влак, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения. Висящ мост. Архит. Мост без междинни подпори, закрепен само за двата бряга с помощта на стоманени вериги или въжета. От двата бряга на Дунава са прехвърлени няколко моста. Между тях един верижен и висящ мост. Кр. Белев, 3, 88. Висящо дело.
Юрид. Процес, който не е завършил с влязъл в сила и неподлежащ на обжалване съдебен акт.
> Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.
ВИТ, вйта, вйто, мн. вйти и (нар.-поет.) вити, вйта, вйто, мн. вйти. Прич. мин. страд. от вия като прил. Нар.-поет.
1. Обикн. за вежди — който е като дъга, полукръг; извит. Хубостта на Цветанка нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Чертите на лицето й бяха спокойни. Тъмните коси бяха прибрани по градски на кок отзад на главата, а под витите вежди гледаха с равен, малко твърд поглед две големи черни очи. Д. Спространов, С, 89.
2. Който е във вид на свод. Новата църква беше за чудо и за приказ.., нагиздена както в най-стари времена, с вити прозорци и сводове, с три врати. Д. Талев, ЖС, 222. Поминувам, заминувам: /рамни двори оградения/нови порти, вити порти / обковани, зарезени. К. Христов, СК, 26. Рано ранила Маноилица, / та им донела топла обеда, / ка я е видел Маноил мастор, / .. / порони сълзи до църна земня. / Зема търслига, отмери сенкя, / зазиди сенкя в вити мостове. Нар. пес., СбНУ XIV, 34.
3. Който е усукан, засукан, преплетен. Златар имало някога., в Средец.. Ковал той и сребърни мингишки като кокичета.., и вити гривни като змии гъвкави. Ст. Станчев, ПЯС, 42. И ходят те — лудите млади — що ходят и пак край Минкини равни двори, край вити плетища. Ц. Церковски, Съч. 1П, 84. Ето и оградата от вито ковано желязо. Ем. Манов, ДСР, 25. Той видя тоя висок, мургав момък, с вити черни мустачки, хубавец, с горд и необуздан нрав. Харесваше му и таеше особена обич към него. Д. Спространов, С, 36. Спи езерото: белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 34. Набери го [смина] донеси го, / да го вием вити китки, / да се китят вакли моми. Нар. пес., СбНУ X, 28. Орач оре рав-но поле, /.. / вееден оре, бога моли, / да се роди чисто жито, /.. / да го месат, бре, невести, / да го месат вити колак. Нар. пес., СбНУ Х1Л, 413.
4. Който е извит като спирала; спираловиден. Той мина край нея и бавно заизкачва стъпалата на старото вито стълбище. А. Христофоров, А, 323. Камбанарията беше отвън, висока каменна кула с часовник, спрял от незапомнени времена, със стръмни вита стълба отвътре. Ст. Цанев, МБ,
