че думаше: „Ори, ме момче, и аз ще ти дам богата жътва!“ Ив. Вазов, Съч. XI, 23. Капитанът реши да обърне кормилото към делтата на Ропотамо... —Дори и при най-голяма буря в морето там е спокойно! Ще направим богат риболов... Н. Стефанова, РП, 58. Богата храна. Богат обед. Богата закуска. Богата трапеза.
6. Обикн. с предл. на, по, откъм, с и следв. същ. Който притежава, има или съдържа нещо ценно или нещо в голямо количество, много на брой, изразено от съществителното. Противоп. беден. Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат.. Но всички бяха радостни, че са открили нов богат извор на нефт. П. Сла-вински, МСК, 98. Богати са [планините] с желязо, злато, мед, олово и други руди. Кр. Белев, 3, 95. Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски и колко богат е бил той по вътрешно съдържание. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. Познавам своя път нерад, / богатствата ми са у мене, / че аз съм с горести богат / и с радости несподелени. Д. Дебелянов, Ст. 1936, 88. „Българийо, на розите страната, / земя с безчетни хубости богата!“ Ем. Попдимитров, СР, 17. Румъния е много богата откъм произведения. Дава значително количество жита, тютюн. С. Бобчев, ПОС (превод), 91. • Обр. Но аз двойно съм богат/в тези трепетни нощи: /аз съм още толкоз млад, / толкоз хубава си ти! Хр. Смирненски, Съч. I, 1939, 7. Сутринта Витоша беше толкова близо . /.. / А небето блести.. / .. / Тъй бе хубаво.. /.. / И съм чудно богат: имам теб, моя обич. В. Георгиев, ПП, 29.
7. Прен. Който притежава много ценни качества и големи възможности. Противоп. беден. Той обичаше този нов човек с богата и пламенна душа. А. Каралийчев, НЧ, 12 .В 1889 година постъпва в Садовското земеделско училище, където явно изпъква с богатия си природен ум. Пр, 1952, кн. 5, 97. Богато въображение. Богата фантазия. Богат глас.
8. Който се отличава с голямо разнообразие, широта, съдържателност. Богат личен опит, неизчерпаем запас от преживявания е необходим и на писателя, който пресъздава миналото. Г. Константинов, Пр, 283. Само един голям идеал може да направи живота на човека богат, съдържателен. Д. Ангелов, ЖС, 175. Езикът на Пелитев е цветист, богат, точен, има оригинални, свежи хрумвания. Г. Караславов, ЗУХС (Хр. Пелитев, ХО), 7. Белите пухкави вълни се настигаха една след друга, разбиваха се на хиляди струйки и от блясъка на слънцето се оцветяваха с най-различни и толкова богати багри, които се преливаха едни в други, така че окото на човека забелязваше само синята, виолетовата и зелената. Г. Белев,
БОГАТАШ
КВА, 335. Събират се сякакви книги и че-ловек получава леснина да събира богати сведения по сякакви въпроси. Ч, 1870, кн. 5, 145. Богати впечатления. Богата ерудиция. Богата култура. Богат речник. 9. Като същ. богат (богатия<т>) м. бога-ти<те> мн. Заможен, състоятелен човек; богаташ. Противоп. бедняк, сиромах. И всякоя възраст, класа, пол, заняте / зима-ше участие в това предприяте: / богатий с парите, сиромахът с труда, / момите с иглата, учений сума. Ив. Вазов, Съч. I, 171. С силните се не бори, с богатите се не мери. П. Р. Славейков, БП II, 141. С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келев да са не бориш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136.
О Бедно и богато. Разг. Множество от хора с различно материално състояние, всички. Богата рима. Литер. Рима, при която в римуваните думи, обикн. от различни части на речта, са съзвучни голям брой звукове (напр. чезна — беззвездна, бляска — рязка).
БОГАТАШ м. Разг. Богат, състоятелен, заможен човек. Противоп. бедняк, сиромах. В града имаше доста евреи, имаше между тях и много богаташи — търговци, банкери и индустриалци. П. Спасов, XJIX, 83. Лелята бе завещала на Кукушкин всичките си имоти и той беше станал вече истински богаташ. М. Марчевски, П, 108. Лихвар-ството стоеше на предно място в работите на хитрия боровски богаташ. Кр. Велков, СБ, 23. Касите на Добродетелната дружина, т. е. обществото на старите безчувствени богаташе, плющели от злато. 3. Стоянов, ЗБВ I, 278.
БОГАТАШИН, мн. богаташи, м. Остар. и диал. Богаташ. Ти си днеска бога-ташин / с ниви, злато, стоки, / имаш стадо неброено, / бранища широки. Ив. Вазов, Съч. IV, 86. Разбира се, че на големият бо-гаташин е позволително и простително да хвърга парите си за безполезни лекове, но защо да накараме сиромахът да харчи за тях оние пари, които му са потребни за на-сущни хлеб“. Знан., 1875, бр. 7, 104. „Я земи, Йенке, Вилипа, / че ми йе Вилип боле-рин, / болерин и богаташин, / у злато ша та облече“. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 108.
БОГАТАШКА ж. Разг. Богата, състоятелна, заможна жена. Противоп. беднячка, сиромахкиня. Папукчийските дюкянчета бяха повече от двадесет и всичките принадлежаха на една богаташка. П. Здравков, НД, 15. Криза, криза ти казвам и по слугините. Няма ги: шопкините не се приближават, а пък севернячките тичат по богаташките и еврейките, че ги подлъгват с много пари. Г. Райчев, ЗК, 12.
БОГАТАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богаташ; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. — Това са разглезени богаташки синчета, които предпочи
БОГАТАШКИ
