проводи свой представител да иде и да раз-гледа на мястото работите. За такъв са избра негово високопреподобие архимандрит Константин и му се поръчаха освен тези преглеждания още много други важни екзархийски работи. Лет., 1876, 11.
ВИСОКОПРОДУКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отличава с голяма продуктивност; много продуктивен. Противоп. нископродуктивен. Около София съществуват много благоприятни природни и икономически условия за развитие на високопродуктивно животновъдство. ВН, 1959, бр. 2508, 2. Високопродуктивен сорт пшеница. Високопродуктивни породи животни.
ВИСОКОПРОИЗВОДИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отличава с голяма производителност; много производителен. Противоп. нископроизводите-лен. Навсякъде в производството ръчният труд се заменя от високопроизводителни машини. К, 1963, кн. 9, 22. Високопроизводителен труд.
ВИСОКОПРОСВЕТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е много просветен; много образован. — Право да си кажа, не можах да си помисля дори, че някога ще видя в моето отечество тъй високопросветени жени, каквито виждам сега пред себе си. Ст. Костов, М, 41. Кой знае — може би картината, която току-що свърших, ще получи висока оценка от журито и централно място в предстоящата изложба. Може би ще дойде една наистина високопросветена тричленна комисия, ще огледа двете зали и ще спре не другаде, а пред моето табло. С. Северняк, ВСД, 105.
ВИСОКОРАЗВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е достигнал висока степен на развитие. Високоразвита икономика. Високоразвита промишленост.
ВИСОКОРАЗРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до висока степен на производствена квалификация, до висок разред. Високоразредната работа не трябва да се възлага на слабоквалифицира-ни работници.
ВИСОКОРАЗРЕДНИК, мн. -ци, м. Работник, който има висока степен на производствена квалификация, висок разред. Над 2 000 работници,., високоразредници ще повишават своите знавия в различни форми на техническото обучение. НМ, 1963, бр. 246, 2.
ВИСОКОРЕНТАБЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отличава с висока рентабилност; много рентабилен. Високорентабилни предприятия.
ВИСОКОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който произхожда от знатен род. По-високородните велможи му правеха задължителните поклони, а по-малко знатните му целуваха скута. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39.
ВИСОКОРОДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, тяхно. Титла на високопоставени лица, употребявана у нас в миналото. Ваше високородие г-не Найдене! Ние сме уверени, че колкото и да ви умоляваме.., повече щете са потрудите за давията на покойний х. Рашка. АНГI, 518.
— От рус. вьюокородие.
ВИСОКОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Само в съчет. Високосна година. Всяка четвърта година, която има 366, а не 365 дни (с 29 вместо 28 дни през м. февруари).
-От рус ВЬ1СОКОСНЬ1Й.
ВИСОКОСЛАВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който се ползва с голяма слава; много известен, много прочут. — Високославний и благочестивий царю, Иван Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлитат нашата света църква. Ив. Вазов, Съч. ХП1, 133. Нашето висо-кославно правителство заляга и приема мери, за да устрои благоденствието на народите, които населяват царството. СбПер. п I, 67.
ВИСОКОСКОРОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се движи или е свързан с висока скорост. Правим чипове за „Рено“ и високоскоростни влакове.. Правят се големи инвестиции в тези високотехнологични направления. ДТ, 1998, бр. 172, 3.
2. Информ. Който е свързан с висока скорост на електронна връзка или електронен пренос на данни. Телефонът „Нокиа“ 8310 е базиран на технология, която му позволява високоскоростен достъп до Интернет. 24 часа, 2001, бр. 83, 30. Вируси като клипове са най-новите нашественици по високоскоростните магистрали на Интернет. 24 часа, 1998, бр. 215, 24. Високоскоростна интернет връзка.
ВИСОКОСОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За растения и под. — който е от много качествен сорт. Високосортни зеленчуци. Високосортни плодове. Високосортни семена.
ВИСОКОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар.
1. Издигнатина на земната повърхност; височина. Умерена високост на сушата и малко изострена зове са могила; по-голяма., високост продълговата нарича се бърдо. Ив. Момчилов, МПЗ, 71. // Планински връх. Главни високости на големите планински бърда в Европа са: Мон Моди и Мон Пер-дю, в Пиринейски. Ив. Богоров, ВГД (превод), 20.
2. Прен. Само ед. Издигнатост, възвишеност, благородство. Тя се обвиняваше пред дъщеря си, че чувствуваше високостта на тази нравственост, без да има силата да отъмне сърцето си от любовта, която го
