Page:RBE Tom2.djvu/239

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


овладаше. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 112. В какво състои високостта на мислите, от гореказаното доста добре са разбира. Т. Шишков, ТС (превод), 113.

— От рус. высокость.


ВИСОКОСТЕ`БЛЕН и ВИСОКОСТЪ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който е с високо стъбло. Противоп. нискостеблен (нискостъблен). Тук гората беше високостеблена, прошарена с редки храсти и имаше пролуки между дърветата. Д. Фучеджиев, Р, 208. Слънцето влизаше в стаята през източния прозорец, но преди да докосне с пръсти насрещната стена, то се провираше през гъстите клонаци на една току-що разцъфнала високостеблена круша. А. Гуляшки, ДМС, 7. Въздухът прониква в хилядите жили на планината .., тече в сенките на долините, шепне отсам във високостъблените царевици. З. Сребров, Избр. разк., 158.


ВИСОКОСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има голямо служебно или обществено положение; високопоставен. Умствени или духовни интереси в най-широк смисъл в тези времена имали главно духовните лица и покрай тях — охолните боляри. Затова авторите, читателите и купувачите се разпределят почти изключително между тия две високостоящи класи на тогавашното общество. Б. Ангелов, ЛС, 135-136. В нечестни сделки и доставки били замесени и най-високостоящи правителствени лица. Ист. X и XI кл, 240.


ВИСОКОСТЪ`БЛЕН. Вж. високостеблен.


ВИСОКОСЪЗНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е много съзнателен. Патетично звучи да кажеш, че някой е високосъзнателен, но има хора. Тези високосъзнателни хора подчиняват себе си най-напред на дълга и на онова, което трябва да направят.


ВИСОКОТЕМПЕРАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който развива или при който се използва висока температура. Противоп. нискотемпературен. Високотемпературните лъчисти отопления работят с температура 450-600°C* и се наричат отопления с инфрачервени лъчи. Й. Вучев и др., О, 61. Високотемпературни пещи.

2. Който се осъществява при висока температура. Високотемпературна вулканизация.


ВИСОКОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с използването на високо развити технологии. Правим чипове за „Рено“ и високоскоростни влакове .. Правят се големи инвестиции в тези високотехнологични направления. ДТ, 1998, бр. 172, 3. Днес в парламента ще се обсъжда проектозакон за високотехнологичните дейности.Високотехнологичен продукт.

◇ Високотехнологичен парк. Спец. Комплекс, център, средище за развитие на високи, обикн. информационни технологии или съвкупност от разположени на различни места компютърни фирми, работещи съвместно по общи задачи в това направление. Ако искаме в България да има високотехнологични паркове, трябват компютърни специалисти. 24 часа, 2000, бр. 9, 7. Специалистите във високтехнологичните паркове са разпръснати по цял свят и общуват чрез компютри, свързани в една система. ДТ, 2001, бр. 123, 36.


ВИСОКОТОПИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За вещество — който се топи при висока температура. Топителната зона на пламъка има най-висока температура, .. В нея се загряват високотопими вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 18.


ВИСОКОУВАЖА`ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се ползва с голямо уважение и почит. Тази заран високоуважаваният гражданин, властният общественик и всесилен тютюнотърговец Владимир Златев, пожела най-напред от него да поиска информации за събитията през нощта. X. Русев, ПС, 5-6.


ВИСОКОУВАЖА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. в обръщение. Който е достоен за голямо уважение и почит. — Високоуважаемий г-н Големанов и драги съгражданино, с Вашата щедра десница се издигна нов храм на светлина и просвета в нашия, със славни заслуги в миналото, роден градец. Ст. Л. Костов, Г, 22-23.


ВИСОКОУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. 1. Който е много умен, прозорлив. Труди се прилежно, да не будеш суров, но смислен, защото за онова ще се покажещ защо си високоумен, а за това разумен. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69.

2. Който е проява, израз на тънък ум, прозорливост. Със своето лукаво предложение от шестмесечна амнистия, Портата развърза устата на вретището, в което криеше своята високоумна дипломация на Восток. НБ, 1876, бр. 39, 152.

3. Който се мисли, който се смята, че стои над другите, който е с голямо самомнение; високомерен, надменен, горделив. Они [гърците] безмерно са високоумни, недоволни и себехвални. Г. Икономов, КЗ, 40. Треба да се пазиме, да не би ги [децата] направили сос премного похвали горделиви и високоумни. Й. Стоянович, ДСС (превод), 33. Той не е .. горделив и високоумен, но „кротък и смирен на сърце“. КТЕМ, 208.

— С. Врачански, Неделник, 1806.


ВИСОКОУ`МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на високоумен; високоумство. Богатството ражда гордост и високоумие. КТЕМ, 410. Изполнени