Page:RBE Tom2.djvu/231

От Читалие
Версия от 15:55, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Автоматични корекции)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


рен и с висок, висок таван. Т. Влайков, Пр

I, 143. Мама за вода отиде, / Добринка навън излезе: / на висок чардак седеше / на костен гергъов шиеше. Христом. ВВ II, 217. Висока местност. // За скок, полет и под.

— който достига до или се извършва на голямо разстояние в отвесна посока от земната повърхност. Противоп. нисък. В тоя миг то [животното] се мръдна и взе да бяга, като правеше високи скокове по поляната. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 43. Висок полет.

3. За говор, смях, шум и др. — който звучи силно, ясно. Противоп. нисък. Експертът тръгна по многолюдната улица, всред гръцка тълпа, която издаваше повишеното си настроение с висок говор и смехове. Д. Димов, Т, 544. Но тя [Елка] беше малко поотдалечена .. и не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен, ек-лив и отведнаж млъкваше. Елин Пелин, Съч. Ш, 48. В безкрайни, успоредни линии .. идеха поддръжници викаха ура. Високо и гръмливо ура. И. Йовков, Разк. II, 143. И на висок глас разисквали нарочно, за да чуе тя, по кой начин ще бъдат обесени синовете й. 3. Стоянов, ЗБВ I, 139-140. Чета вестник на висок глас.

4. За звук, тон и под. — който е произведен с повече от нормалния определен брой звукови трептения на гласовите струни или от музикален инструмент в единица време и звучи тънко, пронизително, рязко. Противоп. нисък. Наблизо бяха кавалерийските казарми и там свиреха заря. Два гласа — един висок и пронизително, трнък, друг — мек и сладостно сипкав. И. Йовков, Разк. I, 144. Пеех Достойно ест.. пред иконата на Богородица и произвеждах., безподобен ефект със звънливия си и висок тенор. Ив. Вазов, Съч. X, 164. Всякой знае, че една струна, колкото е по-къса, по-тънка и по-изопна-та, толкова по-висок глас издава. Н. Геров, ИФ, 198. Висок тон.

5. Който надминава средното равнище на нещо от същия вид по количество, брой, сила, степен; значителен, голям. Противоп. нисък. „Няма и не може да има висок добив без дълбока оран“. А. Гуляшки, ЗР, 272. Издърпа металнаръчка и моторът заработи на по-високи оборотни, пумкането му стана ускорено и бодро. Й. Радичков, СР, 210. В този момент той приличаше на джамбазин, който е поискал висока цена, за да има място за пазарлък. Ст. Марков, ДБ, 93. Когато се върнахме с мама в къщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура. П. Славински, МСК,

55. Таквизите [повърхностни] человеци имат за себя си високо мнение, като претендират да знаят и онуй, което не знаят. Т. Шишков, ТС (превод), 56. Висока производителност на труда. Висока рентабилност. Висок наем. Високо съзнание.

6. Прен. Който се отличава с изключителни, ценни качества; отличен, превъзходен. Той [Стоян Чомаков] също е едно от „монолитните смешения“ в нашия политически живот,.., политически прагматик от висока класа, който подчинява политическите си действия не на някаква предварително обмислена програма и система, а само на ползата и нуждата на момента. Т. Жечев, БВ, 271. Великият полски композитор Фреде-рик Шопен .. е написал много мазурки за пиано, които се отличават със своята висока художественост. Пеене VI кл, 84. Поради пренебрежителното му отношение към лекциите на някои преподаватели и свободолюбивия му дух, въпреки че Айнщайн завършил с висок успех, не бил оставен в института. Матем., 1965, кн. 5, 2.

7. Прен. Който се отличава с възвишеност, благородство, с духовна сила, мощ. — Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото й призвание? Ив. Вазов, Съч. XXII, 136. Четох историята му, така наив-на наглед, а пълна с жива правда и висок морал. К. Величков, ПССъч. VIII, 253. В тази борба той [Б. Петков] проявява висока принципност,.. и полемична страст. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. А тии бяха людие и с хубави нравствени качества,., и с висока чло-вещина. Й. Груев, СП (превод), 173. Целта му [на сп. „Читалище“] е висока и благород-на. Ч, 1871, бр. 22, 675. Високи идеали.

8. Прен. Остар. Който по служебно или со-циално положение стои над другите, превъзхожда ги; високопоставен, знатен. Пред трона,.., се трупаха великите боляри и високите сановници царски. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. — Що искате, хора,.., та спирате царя си и неговия висок и прелюбезен гост кир Мануил Тарханиот, пратеник на император Йоан Кантакузин? — изрече бавно и гръмко цар Йоан Александър. Ст. Загорчинов, ДП, 494. А най-високите руски госпожи ходят с кутия в ръка по главните улици в Петербург и Москва и молят ония, които минават, да жертвуват за бедните българе и българки. НБ, 1876, бр. 22, 88. В много господарства управлявали високи лица (аристократия). Г. Йошев, КВИ, 58. //За длъжност, чин, социално положение и под. — който е един от главните по значение, по йерархия; висш, важен. Той се учил [Кирил] в прочутата Магнаурска школа в Цариград. Тук изучавал философия.. След завършването на Магнаурската школа му предлагали висока служба, но той отказал и станал библиотекар в цариградската църква „Св. София“. Ист. VII кл, 21. И този план [за събиране на различни военни сведения] е бил разискван, преценен и одобрен в най-високите държавни и правителствени кръгове. ВН, 1960, бр. 2713, 2. Дария беше от висок болярски род, сестра на великия протосеваст Раксина. Ив. Вазов, Съч. XIII, 100. През 1896 г. Кънчев напусна Со