ВЕРСИФИЦИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Пиша стихове.
— От нем. уегзШмегеп.
ВЕРСИЯ ж. 1. Едно от няколко, различни едно от друго изложения или тълкувания на даден факт или събитие. По-нататък Пъшков обяснява произхода на версията, че обирът на хазната бил станал със съгласието на Ловешкия комитет. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 285. Някои войнствено настроени среди в Швейцария разпространявали официално версията, че германците не са посмели да ги нападнат, защото Швейцария имала силна армия и непроходим терен. Ив. Мирски, ПДЗ, 108. Версията за самоубийството не почива върху някакви реални данни:.. — лекарският преглед, извършен от д-р Ханов върху трупа на умрялата, установи недвусмислено следите на насилствена смърт. К. Георгиев, ВНП, 112.
2. Литер. Една от разработките на тема в народното творчество.
— От лат. уешо ’обръщане’ през фр. уегеюп или рус. версия.
ВЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вярата, до религията; религиозен. Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа. Конст., 24. Християнската догматика, благодарение на широката верска книжнина.., наред и в чуона смес със старото суеверие, заемаше доста място в съзнанието на гражданите. Ив. Хаджийски, БДНН И, 171. Отсега нататък, който посмее безпричинно да обижда или да посяга на когото и да било въз основа на верско различие, да бъде арестуван и веднага даден под съд. Ст. Дичев, ЗС I, 369.
ВЕРСКИ. Нареч. от прил. верски. И двете села [Черказки и Горна Каменна Рик-са] принадлежаха административно и верски към Врачанска област и Врачанска ду-ховна епархия. И. Радичков, ГГГ, 103.
ВЕРСТА ж. Стара руска мярка за дължина, равна на 1066 метра, употребявана до въвеждането на метоическата система. Туй животно [камилата] може да премине около 200 версти на деня и 1200 на неделя, без да яде и без да пие. С. Бобчев, ПОС (превод), 239. От там ся склонява [границата на българския език] към югозапад и юг по реката Тимок.., прерязва на юг под Свър-лик Тимока, и доходи до село Дражевца, де-сят версти на запад далеч от Ниш. Г. Кръстевич, ИЧ, VII.
— Рус. верста.
ВЕРТАТУРА ж. Печат. Коректурен знак за обръщане на буква, който има форма на отворена отгоре осмица.
— Лат. уепаШга.
ВЕРТЕКС м. Астрон. Най-високата точка на слънчевия диск.
— Лат. уепех ’полюс’.
ВЕРТЕП м. 1. Свърталище на развратници и престъпници. Тя бе левантинка, с неопределима народност, един от тия мелези, които скитат из вертепите около Средиземно море и съединяват в себе си пороците на много раси. Д. Димов, ОД, 12. Дакар внася от Европа млади момичета, които след кратък престой заминават и изчезват завинаги във вертепите на Южна Америка. Св. Минков, ДА, 28. — Навършват се [търговци на бели робини] около простичките, но красиви момичета. Ако не успеят да ги примамят с добро, упойват ги и ги отвличат насила. После ги откарват към бреговете на Африка или Южна Америка и ги продават скъпо и прескъпо на собствениците на разни нощни заведения и вертепи. Ал. Бабек, МЕ, 73. Остава да посетите, поне от любопитство, домовете на търпимостта. Особено голям е броят на тия отвратителни вертепи в Александрия, дето вечер работниците и хамалите от пристанището, които не могат да плащат скъпо за изкушенията на Ероса, на стотици се пръскат из тъмните скривалища на узаконената проституция. Хр. Мак-симов, СбЗР, 374.
2. Остар. Пещера. Мястото на проскомия-та, вещите, които лежат на жертвеника и просфората, из която ся вади агнец, подсещат обстоятелствата на Христовото рождество и представляват Витлеем и вертепа. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 91.
— Рус. вертеп.
ВЕРТЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Прил. от вертеп.
ВЕРТИКАЛ м. 1. Мат. Отвесна права линия; вертикална линия, вертикала. — Няма нищо по-интересно от ребусите... Сега знам само една буква — втората или третата по хоризонтала. — Сигурен ли си поне в тая буква? — .. — Ето в това е цялата работа — .. — Тая буква идва от една дума по вертикала. Това е отдавна известна истина. П. Вежинов, НБК, 254-255. „Малко ли са тия, които усещат движението нагоре, по вертикала. А това движение на фигурата нагоре е най-същественото.“ Ал. Гетман и др., СБ, 367-368.
2. Астрон. Големият кръг на небесната сфера, който минава през точката на зенита и дадена точка на сферата; вертикала. Тя [ракетата] беше изстреляна под малък ъгъл спрямо вертикала в установено направление, след което падна в точно определения участък. ВН, 1958, бр. 2187,4.
— От лат. уегйсаНз през фр. уеШса1.
ВЕРТИКАЛА ж. Мат. Астрон. Верти-кал. С помощта на конец окачваме листа в точка А и отбелязваме върху листа вертикала през А. Матем., 1965, кн. 6, 36. На тази дата [4.Х.1957] точно в изчислената
