дълго време; постоянно. Дружината ни оредя с една трета, а не можем да помръднем напред нито крачка.. Така и щяхме да си седим ние на позицията до конски Великден... П. Вежинов, ЗЧР, 26. — Може и друго да е станало — заговори Жельо,.. — Нещо такова, след което има да чакаме до конски Великден. Н. Антонов, ВОМ, 167-168. И на нашата улица ще дойде Великден Разг.; До ще Великден. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. Кога<то> дойде конски<я> Великден. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, няма да се осъществи). Конски Великден. Разг. Тодоров-ден, когато се устройват надбягвания с коне. На конски<я> Великден. Разг. Никога. —А на тебе, бай Петко, върнаха ли сивия кон, дето го реквизираха миналата есен? Не са ли? — Не са ами! Ще го върнат на конския Великден! Хайдуци! К. Калчев, ЖП, 473. Обичам (тача, драг ми е, мил ми е) като леща на (по) Великден. Разг. Ирон. Никак не обичам, никак не ми е мил. Родил съм се на Великден. Разг. Много ми върви, много съм щастлив. С един пантоф правя Великден. Диал. Старая се да постигна, да свърша нещо значително, без да съм подготвен за това, както трябва.
ВЕЛЙКДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великден. По поляните край пътя и под сенчестите дървета още се виждаха ситни червени черупки от великденски яйца. Елин Пелин, Съч. II, 90. Срещу големите празници всякога ни ушиваха по нещо ново. И като че и сега аз чувствувам особения дъх на нова басма, който чувствувах тогава, когащо ми обличаха великденската премяна. И. Йовков, Разк. II, 63. Следобед на поляната край града, дето всяка година ставаше великденското хоро, писнаха гайди, задумкаха тъпани. Излезе там целият град. Д. Талев, ПК, 57. Отведи ме у селото, /у селото на орото, /../да заиграм ситно оро, / да запоя лепа песен, / лепа песен великденска. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 354. Великденска ваканция. Великденски козунак.
ВЕЛИКДЕНСКИ. Нареч. от прил. великденски. Но най-много подскачаха и вихрено политаха в една част на хорото, където сред едри буйни мъжаги, пийнали по великденски, се бе хванало младо стражар-че. Т. Харманджиев, Р, 54. Пременила се великденски.
ВЕЛИКДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Наименование на няколко вида горски пролетни цветя със сини, розови, бели и др. цветчета, които цъфтят около Великден. Уегошса, Ьапишп, Ришюпапа и др. В ливадите започва да цъфти медночервената, рехава власатка синеят се великденчета. Ем. Станев, ЯГ,
81. Край оградата, стоплени на припека, бяха поникнали новите треви — ..и онова ранно цвете с къдрави листа и рубинени цветчета — великденчето, — което бе привлякло възбудените ята на пчелите. Г. Мишев, ЕП, 74.
ВЕЛИКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Във висока степен; много-, напр.: велико гласен, вели-когласно, великомилостив, велико-търпеливи др.
2. Обикн. в сложни думи с втора част народ-ностно име. Който е свързан с национали-стична насока в политиката, напр.: вели-кобългарски, великогръцки, велико-сръбски, в е лико държавен и др.
3. В производни от сложни географски названия или народностни имена, напр.: велико-британски, великотърновски, велико-русин, великоруски, великоморавец, великоморавски и др.
ВЕЛИКО. Индив. Нареч. от велик. Където спреш очи — на радост свята /велико се развяват знамената. К. Христов, ЧБ, 64. А медните камбани се люлеят: / за празник, днес роден, те стройно пеят, /../.. Те обаждат, / че във душите е един възторг роден / като велико пламналия ден. К. Христов, ЧБ, 200.
ВЕЛИКОБРИТАНСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от Великобритания. Великобритан-ски колонии.
ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична българска политика. Крайнрдесните организираха великобългарски митинг. А Вели-кобългарска пропаганда. Великобългарски шовинизъм.
ВЕЛИКОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който е с много силен глас; гръмогласен.
ВЕЛИКОГЛАСНО. Книж. Нареч. от великогласен; гръмогласно. Издигна си очите към небето, благодари Бога, че послуш-ва сякога молбите му, и извика великоглас-но: „Лазаре, доди вън.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 152-153.
ВЕЛИКОГРЪЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична гръцка политика. Великогръцки шовинизъм.
ВЕЛИКОДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отличава с великодушие, който проявява великодушие. Цар Асен е юнак, благороден и великодушен — това го знае целият свят. В. Друмев, И, 19.
— Нема аз ще оставя такъв великодушен човек и, както го казваш, добър патриот, да пропадне за мене? Ив. Вазов, Съч. XXII, 47. Тя познаваше добре Людмила, знаеше нейния неустановен, но великодушен и нежен характер. Ем. Манов, ДСР, 84. България се нуждае от предани родолюбци и великодушни умове, за да излекува тежките си рани от войните. Ем. Станев, ИК I и II, 253.
