Page:RBE Tom1.djvu/814

О Близкият Изток. Наименование на страните в района, където се съединяват Европа, Азия и Африка, в Мала Азия. Държавите от Близкия Изток. > Близък ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп.

БЛИКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За вода или друга течност — изтичам, изливам се със сила, на буйни тласъци от някакъв отвор; извирам, шуртя. В едната стена на тази обширна стая имало пробив; от там бликала на силни струи гореща вода, която падала във водоема и се смесвала със студената. Н. Райнов, КЧ II, 20. Петролът бликаше от земните недра. А Бистра вода блика от извора. // За кръв, сълзи — изтичам, тека на силни струи или в голямо количество; шуртя, струя. Из лявата страна на гърдите тихо бликаше струйка червена кръв и течеше на вади из диплите на роклята и`... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. Той пада отново,.., почва да се влачи... Кръвта блика от раната, мокри дрехите му. 3. Сребров, Избр. разк., 98. Сълзите й бликаха непрекъснато.

2. За извор и др. — изхвърлям със сила, с тласък вода или друга течност. В подножието на скалата бликаше изворче и се разливаше в малко езерце. О. Василев, ДГ, 8. Пихме вода от един извор, що бликаше малко настрана от пътя ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 93. • Прех. (рядко). Устата бяха затворени, но и те бликаха кръв. Ст. Младенов, БТР, 169. Кранът блика силна струя вода.

3. Прен. За растителност — буйно изниквам, израствам; избуявам. Да минеш тая линия на постоянното равноденствие,.., значи — да се намираш под друго небе,.., и да се приближаваш към нови земи, из които блика буйната зеленина на една непозната пролет. Св. Минков, ДА, 43-44.

4. Прен. За живот, дейност или силни чувства (обикн. буйна радост, омраза, ненавист и под.) — проявявам се се голяма сила. И това непритворно и задушевно чувство, което блика във всеку, р§д, прави тия писма и хубави, и ценни. И. Йовков, Разк. III, 188. Изглежда, само той и брат му бяха останали да живеят на тази улица. А само преди няколко месеца тук бликаше живот... Д. Кисьов, Щ, 42. Тя слушаше като замаяна, не можеше да завладее, да подреди, да обхване с мисълта си новите, макар и не съвсем непознати чувства, които бликаха буйно в нея. Д. Талев, И, 206. — Е — извърна се Раковски отново към Павловича, — как ви се виждат? В гласа му бликаше радост. Ст. Дичев, 3CI, 132.

5. Диал. За течност, която вследствие на ки-пене се излива от съда, в който е налята — тека по малко. Мехурът се изду повече, па се пукна!... Взе да блика из него нещо, като че на огън ври!... Блика, блика, па взе да тече в реката. М. Георгиев, Избр. разк., 168-169. Виното блика из враната на бъчвата. Н. Геров, РБЯ I, 48.

БЛИКАМ

6. Диал. За дъжд — завалявам силно и изведнъж; руквам (Н. Геров, РБЯ).

— Друга (диал.) форма: блюкам.

БЛИКАНЕ ср. Отгл. същ. от бликам.

— Друга (диал.) форма: блюкане.

БЛИ`КВАМ, -аш, несв.; бли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бликам изведнъж. Под скалата имаше кладенче. Неговите бистри и прозрачни струи бликнаха обилно. Елин Пелин, ЯБ, 137. — Господи, видох!

— продума старецът,.., па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи. Ив. Вазов, Съч. X, 99. И Кочо ножът си извади / кървав из гърди и`; и чучур червен / бликна и затече. Ив. Вазов, Съч. I, 181. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Й. Йовков, Разк. П, 32. Поиска да я притисне до гърдите си, да й каже, че и той я обича. Но обузда порива, който бликна в сърцето му. Д. Спространов, С, 8. Ан-гелика беше щастие за целия дом.. Още като я видиш, още като застане срещу тебе и драгост бликва в сърцето ти. Д. Талев, ГЧ, 244. Гунка се засрамва. Руменина бликва по лицето и`. Г. Райчев, ЗК, 152.

— Друга (диал.) форма: блюквам.

БЛИ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от бликвам.

— Друга (диал.) форма: блюкване.

БЛИ`КНА. Вж. бликвам. БЛИ`КНУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Бликвам. Внезапно бликнува шумяща пяна / около ладията. К. Христов, ПХ, 62.

БЛИ`КНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бликнувам; бликване.

БЛИНД, бли`ндът, бли`нда, мн. няма, м. Спец. 1. Дебел, плътен фурнир.

2. При игра на покер — откриване на нов тур с удвояване на залога. — Бате Фанчо Куклата беше блинд, аз имам кента до ри-га... Казвам тройно,.. Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. П. Вежинов, НБК, 135-136.

3. При игра на шах — партия, която се играе без да се гледа дъската с фигурите и всеки ход трябва да се запомня.

— Нем. blind 'сляп'.

БЛИНДАЖ м. 1. Воен. Отбранително съоръжение в земята с дебели стени и покритие от дърво, железобетон и др., предназначено за защита от снарядите и бомбите на противника.

2. Воен. Техн. Специално покритие от желязо върху кораб или военен автомобил за предпазване от изстрелвани по него снаряди или куршуми.

— Фр. blindage.

БЛИНДАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, Воен. Прил. от блиндаж. Блиндажна греда.

814

БЛИНДАЖЕН