българска литература се намира почти над изключителното и доминиращо влияние на руската литература .., то се дължи на голямата близост на двата езика. Б. Шивачев, Съч. I, 98. Над езика на драмата Толстой е работил много упорито, стремил се е към максимална изразност и близост до живата народна реч. Н. Лилиев, Съч. III, 191-192. Съотношението на теглото на главния мозък към тялото у човека е 1:45, .. По този признак най-голяма близост към човека показва шимпанзето. Г. Марков, ЧМ, 12.
БЛИЗОСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Близкостоящ. Раденко също гледаше своя земляк и близостоящите му очи сякаш се съединяваха в едно око с тъжен и горд поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 324.
БЛИ`ЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. 1. Който се намира на недалечно, малко разстояние от някого или нещо; съседен, недалечен. Противоп. далечен. Милена откъсна клонче от близката върба и без да отговори закъса с наведена глава листата му. Елин Пелин, Съч. I, 82. Жени се връщаха от вода, в един близък двор стягаха рало. Й. Йовков, Разк. II, 96. Гълъбите гукат / в близката гора. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 105. Без да ще, той сгъна в джеба си някакво листче и го хвърли в близкото кошче. Д. Калфов, Избр. разк., 52. // За разстояние — кратък, малък. По турския бряг на близко разстояние се мержелееха малки дървени колиби. Ив. Вазов, Съч. VI, 62.
2. Който непосредствено предстои да стане или е станал неотдавна; скорошен. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгоща .. ще бъде достоен негов заместник. Й. Йовков, СЛ, 31. Малцината пътници, .., обаждаха, че всичко е мирно в долината и че никакъв знак няма за близко въстание… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 121. Задухата в знойний въздух / с огнени крила трепти — / и за близка жътва тихом / тя на нивите шепти. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 16. Спомените от близкото минало не са като спомените от детинството. Ив. Мартинов, ДТ, 7. В най-близко бъдеще всичко ще се уреди.
3. Който е тясно свързан с някого по произход, чувства, идеи, интереси и под.; приятелски, сърдечен, интимен. — Наистина — продължи Лазар, — ние сега почваме от най-близките си люде… роднини, приятели, ама нели си знайме, на сички ни е дошло веке до гуша от турска управия и золуми. Д. Талев, ПК, 561. Само на двама близки другаре бе открил той своята тайна обич. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194. Скоро Гунка стана съвсем близка на щастливото семейство: имаха я като своя. Г. Райчев, ЗК, 215. Сега си ми близка, / по-близка от майка дори. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Веднага телефонираха на брата на българката да дойде в Дрезден; по-близки роднини тя нямаше. Ал. Константинов, БГ, 17. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Изключиха и двама наши близки приятели. Г. Данаилов, ДС, 119. // За отношения, връзки и под. — който се основава на общност, еднаквост в произход, чувства, идеи, интереси и под.; приятелски, сърдечен, интимен. Всички знаеха близките му отношения с бея и нежността му към турците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Заприказваха вече навсякъде из града за близките връзки и за сериозните намерения на Андреев към госпожица Лена Михайлова. Д. Калфов, Избр. разк., 63. Отношенията между Хаджи Иванча u вдовицата Калиш според отбраното русенско общество, на което принадлежаха и двамата, бяха твърде близки. Ст. Дичев, ЗС, 364. От дълги години ги свързва близка дружба, близко приятелство.
4. С предл. до. Който е сходен, подобен на някого или на нещо по своите качества, по отличителните си черти или по схващания, разбирания. Това не беше обич като оная, която хранехме към мама, но все пак бе нещо близко до обичта. Т. Влайков, Пр. I, 80. Тя бе чела повече книги от Костадин, но знанията й не можеха да се сравнят с неговите, извлечени направо от живота и близки до схващанията на народа. Ем. Станев, ИК I, 468. Може би днес и помен не щеше да остане от нас, ако те [турците] .. говореха език, близък до нашия — славянски език. Б. Пенев, НРБ, 4. Веруюто се разпространило в преписи от ръка между малцината емигранти, които са били по-близки по идеи до Ботев. Г. Бакалов, Избр. пр, 225. Тези разкази са близки по съдържание до старите идилии. △ Копието на тази картина е твърде близко до оригинала.
5. Който непосредствено присъства или участва в нещо; пряк, непосредствен. Имаше селяни, които чакаха ред на мелницата още отпреди три-четири дни и затова се смятаха близки свидетели на случката. Й. Йовков, ВАХ, 129. Като близък очевидец на техните отношения, а още повече като неволен участник в трагедията им, аз се чувствувах задължен да изясня техния живот. М. Кремен, РЯ, 24.
6. Като същ. Човек, свързан с някого с тесни роднински или приятелски връзки; роднина, приятел. Дали подозират близките му, майка му, сестрите му, че той няма да се върне вече при тях? Л. Стоянов, X, 62. Плачеха и мнозина от затворниците, но и мнозина се смееха през сълзите си от радост, че виждаха своите близки. Д. Талев, ПК, 713. Но някакво неспокойство и насрещният свободен бряг го мамеха; той остави дом и близки и тръгна да скита отново по влашките градове. Ст. Дичев, ЗС I, 388. Той беше съвсем чужд в този град, нямаше нито роднина, нито близък. △ Новината научих от една моя близка.
