Page:RBE Tom2.djvu/757

От Читалие
Версия от 15:26, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


гръдната или коремната кухина. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, X, 99. Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички цсреци започнаха един през друг да гадаят. И. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. На скара се пекат кебапчета, кюфтета,.., животински вътрешности и др. Л. Петров и др., БНК, 59.

ВЪТРЕШНОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на стопанство. Разположението на въ-трешностопанските пътища., трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията. М. Мичев и др., 3, 146.

2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеу-стройство. М. Мичев и др., 3, 36.

ВЪТРЕШНОСЪЮЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който става, съществува в рамките на един съюз. Вътрешносъюзна демокрация. Вътрешносъюзни решения. Вътрешносъюзни отношения. Вътрешносъюзни проблеми.

ВЪТРЕШНОТЪРГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна търговия. Вътрешнотърговска организация.

ВЪТРЕШНОЯДРЕН, -а, -о, мн. -и,

прил. Физ. Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. Вътрешноядрен процес. Вътрешноядрена енергия.

ВЪТРОМЕР м. Спец. Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.

ВЪТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга. Т. Влайков, Пр I, 62-63. Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустриятъкането. Ив. Коларов, Е, 35. "Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, /най съм се на бас хванала, /../на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци". Нар. пес., СбВСт, 363.

ВЪТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вътък. Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки. А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.

ВЪХ междум. Диал. 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).

2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло:Въх!.. Свети Константин иде!.. Въх! К. Петканов, ОВ, 199.

ВЪЧЕЛОВЕЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; въчеловеча се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. Вчовечавам се.

ВЪЧЕЛОВЕЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от въчеловечавам се.

ВЪЧЕЛОВЕЧА СЕ. Вж. въчеловечавам се.

ВЪШЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въшле.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

ВЪШИ, -а, -е, мн. -и. Прил. от въшка. Въша гнида.

ВЪШКА ж. 1. Малко безкрило паразит-но насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Ре<11си1и8. И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав. Г. Караславов, С, 163. Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му. Д. Талев, ПК, 79. Да осветлиш ума на селянина,.., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци,..има ли идеал по-висок от тоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. Йищо са не купува с въшки. П. Р. Славейков, БП I, 317. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. Хващам въшки. Дрешна въшка. Главова въшка.

Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. — За такива като него отрова. Въшка, само да ми паднеи изпсува. Д. Спространов, С, 120.

2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни.., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения. М. Йосифов, НН, 6. Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна ("пожара"),.., щитонос-ната въшка ("чернилка"). ОФ, 1950, бр. 1737, 2.

О Кръвна въшка. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Епозота 1ап1§егит. Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъ-чно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква па