ПЗ, 279. След поражението на седми ноември Гараишнин бе вътрешно стреснат и уплашен, но не се издаваше. В. Геновска, СГ, 410.
8. По отношение на вътрешните органи. — Вътрешно страда нещо — му каза лекарят, — нещо като тифуса, и ще трябва да се гледа известно време. Ст. Даскалов, БМ, 269.
ВЪТРЕШНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се намира или се извършва в пределите на нещо; вътре-, напр.: вътрешномолекулярен, вътрешноклетъчен, вътрешноконтинентален, вътрешнопартиен.
ВЪТРЕШНОАРХИТЕКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до вътрешна архитектура. Вътрешноархитектурно проектиране.
ВЪТРЕШНОВИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Вътревидов. Вътрешновидова борба.
ВЪТРЕШНОГРА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в пределите на града. Вътрешноградските главни съобщителни улици свързват отделните градски части помежду им и с главния градски център. Т. Горанов и др., ПА, 118. Вътрешноградско пространство.
2. Който се отнася до дейност в града. Вътрешноградски транспорт.
ВЪТРЕШНОЗАВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в пределите на завод. Вътрешнозаводските пътища и площадки се озеленяват с висока и ниска растителност според функцията, която изпълняват. ВН, 1959, бр. 2438, 2. Вътрешнозаводският транспорт заема голям дял както в строителството, така и при оформянето на себестойността на продукцията. РД, 1959, бр. 300, 2.
2. Който се отнася до дейност в завод. Вътрешнозаводско планиране. Вътрешнозаводско съревнование.
ВЪТРЕШНОИКОНОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна икономика.
ВЪТРЕШНОКВАРТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на квартала. Едно от главните изисквания за правилно планиране на жилищните квартали е уедряването им, което .. позволява да се създават във вътрешнокварталното пространство зелени площи за отдих. Т. Горанов и др., ПА, 212. Вътрешнокварталните горски пояси се проектират в 1-2 реда и играят ролята на ветроломни пояси. М. Мичев и др., З, 169.
2. Който се отнася до дейност в квартала.
ВЪТРЕШНОКЛЕ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Вътреклетъчен. Противоп. извънклетъчен. У повечето животни и у човека представителите на различния пол се отличават по строеж на клетъчните ядра, които участвуват дейно в процесите на вътрешноклетъчния обмен на веществата и биосинтезата. ВН, 1961, бр. 3167, 4. Многобройни изследвания показват, че витамин В1 изпълнява важна задача при вътрешноклетъчната обмяна на въглехидратите. Б. Банков и др., ВВ, 27. Вътрешноклетъчно разпадане. Вътрешноклетъчно смилане.
ВЪТРЕШНОПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Книж. Който се отнася до дейност в партия. Вътрешнопартийни борби.
ВЪТРЕШНОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна политика. Какво мисля за нашия вътрешнополитически живот, казвам го [Илия Бешков] с карикатурите си. Ал. Гетман и др., СБ, 33.
ВЪТРЕШНОРО`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който съществува в рамките на рода, сред членовете на рода. Вътрешнородови традиции. Вътрешнородови отношения.
ВЪ`ТРЕШНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Пространство вътре в нещо. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. Цялата вътрешност на землянката е тъмна и само лицата са наполовина ярко осветени. Й. Йовков, Разк. I, 45. Вратата към вътрешността на етажа се отвори и на прага се показа Елеонора. Ем. Станев, ТЦ, 75. В тази полутъмна къщичка .. се върти — когато има мливо — един единствен камък .. Цялата вътрешност е облепена като с парцали от набрашнени паяджини. Б. Несторов, СР, 178.
2. Само ед. Територия, която се намира вътре в страната, не близо до границите й. За да .. се осигури участието на по-голям брой представители на събранието в Галац, Апостолът призовава с писмо от 6 септември 1869 г. представители и от вътрешността на страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 131. Малцина смелчаци се решавали да се заселят тук [в Цариград], като доведат семействата си от вътрешността, та прекарвали понякога по десет и по двадесет години, дори цял живот като гурбетчии. Т. Жечев, БВ, 8. Морските параходи са вече започнали да разтоварват стоки, които поема железопътната линия за вътрешността. А. Каралийчев, С, 140.
3. Само ед. Това, което се намира вътре в някакъв предмет или тяло. Лахо изля сока от ореха в „паницата“, изстърга месестата му вътрешност и я изсипа в сока. М. Марчевски, ОТ, 94. На елипсовидно трупче от явор или бук се прави страничен отвор, през който се изстъргва вътрешността. Ив. Коларов, Е, 13.
4. Само мн. Органи на човек или животно в
