Page:RBE Tom2.djvu/737

3. Описан с движение кръг. — Крит ще бъде наш! — рязко рече генералът; той настояваше за нещо, което никой не оспорваше. — Както и да се завъртят нещата — и с ръка направи нещо като въртележка, — Крит е гръцки и ще бъде гръцки! Ст. Дичев, ЗС I, 300. — А!? — възкликна той очаквателно и завъртя нетърпеливо на въртележка бастуна. Т. Харманджиев, Р, 30.

4. Диал. Част от чекрък, на който се поставя преждата.

ВЪРТЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Въртеливо движение. Мех. Движение, което представлява въртене в кръг; ро-тационно движение. Малка група опитни стрелци поставяха слюдени плочки на стрелите, за да им придадат въртеливо движение. Гр. Угаров, ПСЗ, 185. При северните виелици движението на вятъра е въртеливо, лъкатушно, внезапно, неустойчиво. Й. Радичков, НД, 173.

ВЪРТЕЛЙВО. Нареч. от въртелив. Самотен лъч от залязващото слънце се провря някъде през живата резба на неговия едър листак и затрептя въртеливо като златна нишка. Т. Харманджиев, КВ, 51. При това дискът, който се спускал, започнал да се движи въртеливо. ВН, 1958, бр.

2051,4.

ВЪРТЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от въртя и от въртя се. При въртенето си лостовете издаваха остри, пресекливи звукове, като кречетала. Ал. Бабек, МЕ, 103. Макар кръгчето да бе спряло въртенето си, всички продължаваха да гледат нагоре, сякаш черният електромер бе някакъв странен магнит. П. Вежинов, СО, 119. По въртенето на Земята, по видимото движение на звездите по небето астрономите определят с голяма точност времето. К, 19оЗ, кн. 3, 30. Тоя човек не знаеше какво е кон, тичане, въртене на сабя или тежък меч, инак би вървял по-стег-нато и по-твърдо. Й. Вълчев, СКН, 14. "Не ме изпровождай... Бог да те закриля!.." След тия думи Ганчо възви коня. Шарко го изпроводи до вратнята с въртене на опашка и се върна... Ц. Гинчев, ГК, 332.

2. Пълно обръщане, кръг при движението на нещо. — Какво я гледате тъй, ще я лап-нете! — говори той на няколко души, които зяпат нагоре към батозата и си посочват нещо. — Там е барабанът. Четиристотин трийсет и две въртения прави в секунда. Й. Йовков, Ж 1945, 127. Въртенето на земята около оста става за 24 часа или за един ден и една нощ. К. Смирнов, 3, 7.

ВЪРТЕНИЕ ср. Остар. Книж. Въртене.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЪРТЕШКАТА нареч. Разг. Въртеш-ком.

ВЪРТЕШКИМ нареч. Диал. Въртеш-ком.

ВЪРТЕШКОМ нареч. С въртене, въртейки се.

ВЪРТЙЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Чекрък на кладенец. Напълних ведрото и разклатих въжето. Братът разбра и почна да навива въртилото. А. Каралийчев, НЗ, 28.

2. Долна част на воденично колело. А за да не са открие кражбата и за да има Братой с що да са извини, той измисли да счупи вратата на воденицата си и да изпотроши няколко зъба по въртилата. Ил. Блъсков, ПБ II, 16.

ВЪРТЙОПАШКА ж. Разг. Пренебр. Лекомислена, вятърничава жена. — Пратил другарят Кушлиев да ми кажат, че ще намине към нас.. — Знам защо ще дойде — на колектив да те вика ... Ама да знаеш, въртиопашка няма да ми ставаш!... Б. Нес-торов, АР, 23.

ВЪРТОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно, най-често за овца — който е заболял от въртоглавие. Въртоглва овца. Вър-тоглаво шиле.

2. Прен. Който постъпва безразсъдно, необмислено; своенравен, налудничав. На тоя въртоглав човек днес му идваха само налудничави идеи. П. Вежинов, СП, 129. — Мари, магарска дъще, мари въртоглава куфал-нице, и ти ли ще правиш бунт? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18. Филчо се изкачи на покрива и там хвана кукумявката. Хвърли я сред бабичките и те се разбягаха, като се кръстеха и проклинаха въртоглавото момче. К. Калчев, ПИЖ, 121. Вълчан Нанов: Тръгвай! Боряна: Не, тате. Аз ще остана тук.. Вълчан Нанов: Дъще въртоглава, не ме струвай... На мене отвръщаш тъй, а1 Й. Йовков, Б, 144.

О Въртоглав четвъртък. Диал. Четвъртъкът след Сирна неделя, в който не се работи и не се предприема нищо, за да не се разболяват овцете и хората от въртоглавие.

ВЪРТОГЛАВЕЦ¹, мн. -вци, м. Човек, който постъпва безразсъдно; своенравен, налудничав човек. — Ти знаеш мъжът на Славинка що за въртоглавец е. А Ченко си е такъв — усуква се като повет около по-гиздавите. Ц. Лачева, СА, 70. — Опрости безумния, защото той сам се наказва. — Тъй дума философос на кадията, който искал да посече един въртоглавец. Д. Немиров, Б, 161.

ВЪРТОГЛАВЕЦ², мн. няма, м. Диал.

1. Въртоглавие (в 1 знач.).

2. Виене на свят; шемет, въртоглавщина.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВЪРТОГЛАВИЕ, мн. няма, ср. 1. Ветер. Тежко паразитно заболяване по животните, главно у овцете в ранна възраст, при което