ната вечер почти нищо не бяха туряли в уста. Д. Спространов, С, 23.
5. Прен. Който е хищен, безогледен. — Неспокоен дух, не може да се примири с неправдата в света на вълчите нрави. М. Марчевски, ТС, 37. — Коя търговия, другарю Маринов? Оная... алчната, вълчата,.., дето не се спираше пред нищо? Д. Калфов, Избр. разк., 246. Той не можел да въведе никакъв ред в тоя вълчи свят. К. Калчев, СТ, 107.
6. Прен. За време — през който е много студено и бродят вълци. Настанаха вълчи дни и нощи. Никой не се мяркаше наоколо. Ив. Гайдаров, ДЧ, 46. Той сам зари тялото на Велко в снега, а после не можаха да го намерят — зимата беше свирепа, вълча зима... Ем. Станев, ВГ, 13. — Мръква се, а все вали, вали.. — Ето, това е вълче време: сега броди по полето сивият скиталец и вие... Страшно е... Р, 1927, бр. 258, 1. Бе вълча утрин. Сивата мъгла / влечеше по Галипо-ли пола. К. Христов, ЧБ, 325.
О Вълча жила. Диал. Гергьовденче, зано-вец. Вълча муха. Хищно двукрило насекомо с удължено космато тяло и удължени крила, оцветено в жълто и черно. Вълча ябълка. Бот. Многогодипшо тревисто растение с право високо голо стъбло, сърцевидно-яй-цевидни листа, жълтозеленикави цветове и подобни на зелени смокини плодове, което се използва в народната медицина. Ап81оюсЬ1а сютаййз. Ял съм вълча ябълка и змийско грозде, пил съм цвик от конско мляко... Д. Мантов, ХК, 156. — Ще правим снегозадържане, [земята] да роди дебели самуни. — Ще роди! Ще роди паламида и вълча ябълка!... Ил. Волен, МДС, 168. Вълча яма. 1. Яма, трап за хващане на вълци. На много места имаше вълчи ями и ровове, из-кусно покрити със съчки и шума. Ст. Загорчинов, Избр. пр 1П, 279. 2. Обикн. мн. Воен. Дълбоки трапове със забити колове на дъното пред собствена позиция като пречка за настъпващия противник. Вълчи нокти. Диал. Плавун. Вълчи празници. Определени дни през късна есен и през зимата, когато според народните вярвания не се извършват някои видове работа, за да се предпазят хората и добитъкът от вълци. И се залових да вадя копие от тоя последния [позив], за да го науча изуст, тъй щото,.., ако са случи да са завърна при моите овчари, да им отворя очите, че главната причина на техните страдания не са вълчите празници и петъците, но — турският ятаган. 3. Стоянов, ЗБВ I, 112. По вълчи. По начин като вълк. — Само едно да знаеш: с вълци по вълчи вий. Ст. Загорчинов, ДП, 411. Размирието беше неизброима вълча глутница и в него властта се печелеше по вълчи: от най-якия, най-хитрия, най-коравия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 458.
н ВЪЛЧИНА ж. Диал. Вълк. Неспирно гърмеше с басовия си глас, като че се над-викваше с шумливия поток. — Харесва ли ти, а? ... Охо, а когато дойдохме., див, тъмен балкан, пълен с вълчини; по цяла нощ виеха. X. Русев, ПЗ, 24. Разкъсва я, [вълкът] [гъската] па беж подире... / На другий вечер след това / минувала злосторната вълчина/ и там над пачат' перушина / запрял се, та повил с глава / и казал с досада: /
— Е, хей! Ти туй ли си онъз?! / Ей тъй за теб! Така се пада! / Ще викаш ли на хаджи Вълча фъс?... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275.
ВЪЛЧИЦА ж. Женската на вълк. Откъм дола долитна провлаченият вой на изгладняла вълчица. О. Василев, 33, 20. Отсам беше селото 1.. А отвъд лежеше гората —.. с горския властелин, вълка. Там беше и неизменната му другарка — вълчицата, понякога по-дръзка и опасна от самия него, защото имаше на света тежкия дял: да създаде и опази род и поколение. Г. Райчев,
В, 4.
ВЪЛЧШЦЕ1, мн. -а, ср. Увел. от вълк; едър, грамаден вълк. Арапине, наши господине, /по друм идет, страшен е делия, / .. / на глава му калпак от вълчище. Нар. пес., СбНУ VII, 96.
ВЪЛЧЙЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Място, където се събират вълци.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЛЧО, мн. -вци, м. Обикн. в обръщение или в съчет. Кумчо Вълчо. В детските приказки — галено име на вълк. — Ти, Вълчо, ще стоиш на стража, а ти, Мецо, ще донесеш две гърнета мед. Св. Минкбр, ПК, 24. Не щеш ли, покрай кладенеца мица Кумчо Вълчо гладен. А. Каралийчев, ТР, 124.
О Ела, Вълчо, изяж ме. Разг. Ела, зло, че ме унищожи, ела напаст (употребява се обикн. след отриц. за подчертаване, че никой не вика сам нещастията).
ВЪЛЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който принадлежи на вълк или се отнася до вълк; вълчи. Заловили се на работа и направили две къщи: за лисицата от дървени кори, а за вълка от лед. Дошла пролет и вълчовата къща се стопила. Т. Икономов, ЧПГ, 4.
ВЪЛШЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил.
1. Който притежава чудодейни свойства, който може да прави чудеса; чудотворен, чародеен. За миг кучето изчезна, после — след миг — застана пак пред него с пълна торба пари между зъбите. Войникът разбра какво вълшебно огниво има в ръцете си. Щом го удареше веднъж — явяваше се кучето, което седеше на сандъка с медните пари. С. Минков, СЦ (превод), 33. Братята веднага скачали и заставали пред триъгъл-ното вълшебно огледало, в което се виждала цялата планина. Ив. Планински, БС, 70.
— Чудесата, момче, лесно са ставали! На
