ВЪЛЧАГА м. Увел. от вълк. На думи и на книга / ний опашът на жив вълчага мерим, хей, / и само господ знай каква ще ни огрей... / Тоз що за свобода милее не на дума, / не търси път с компас през планинската шума. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 26-27.
ВЪЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от вълк.
— Краешника е за тебе, Райчо, защото имаш зъби като вълче, а за мене ей тази порязаничка, по-меката. А. Каралийчев, НЗ, 24. Едно време, преди Девети септември, се чудеха как да ме подядат, как да ме разсипят,.. А сега — ударници! Ех, показахте си козината, вълчета мои! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.
2. Малкото на вълчица. — Знам де се крие бялата вълчица, видях и вълчетата й. Й. Йовков, ВАХ, 159. Тоя човек носеше с багажа си две торби змии и водеше едно тримесечно вълче, което се теглеше диво на синджира. Ем. Станев, ЯГ, 84.
ВЪЛЧЕ нареч. Като вълк, подобно на вълк. През тия два месеца четничество той като че загуби сметка за времето,.. Сърцето му стана още по-кораво, умът му недоверчив, взе да мисли вълче, взе да му харесва хайдушкия живот. Ем. Станев, ИК III и IV, 418.
ВЪЛЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Вълчов. Отишъл., при заптието, да найде уж и да види затворения си брат, но ни него могъл да види, нито пък сам той могъл да се върне назад..; той прочее пострада според вълчевата песен в приказката на^животните, който пеел: "само месо дома дошло!" К. Шапкарев, МЖБМ, 40.
ВЪЛЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от вълче. Стоян се в синор привлече, / като въл-ченце, щененце. Нар. пес., Христом. ВВ II, 121.
ВЪЛЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Кожно заболяване между пръстите на краката.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪЛЧЕШКАТА нареч. Диал. Като вълк; вълчешки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЛЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Вълчи. — Той не лъже, че се е борил с вълк, но раната не изглежда да е от вълчешки зъби. К. Петканов, ЗлЗ, 232. С един вълчешки скок Клинката се намери върху гърба на турчина и го събори на земята. К. Петканов, ЗлЗ, 188. Синко, тоя човек е с вълчешки навици, един ден ще влезе в къщата ти и цялата ти челяд ще задигне! К. Петканов, ДЧ, 48. Чорбаджиите проповядват своите закони, основани на вълчешка-та правда в Езоповите басни. П. Р. Славейков, СКНГ, 54.
ВЪЛЧЕШКИ нареч. Рядко. 1. Обикн. в съчет.: По вълчешки. По начин като вълк, по вълчи. Никола посегна към огъня, извади парче печено месо и го хвърли върху скута на Стояна. — Яж, Бимбела! По вълчешки късай месото! К. Петканов, П, 45. Замо-рените момчета късаха вълчешки крехките агнета на зелената морава. 3. Стоянов, ЗБВ II, 76. С вълците трябва някой по вълчешки да вие. П. Р. Славейков, БП И, 137.
2. Като у вълк. Ние, шепа хора, пръснати като мухи по снега, кретаме подир своята амбиция.., подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15.
ВЪЛЧИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вълк. От време на време той се заглеждаше в едрите вълчи дири, които бяха ошарили снега като прострени надлъж и нашир вериги. Ст. Марков, ДБ, 21. Мъртва и глуха изглеждаше бялата равнина, като пустиня. И ето след вятъра и виелицата се дочуваше проточен^ вълчи вой, самотен, плачлив, страшен. Й. Йовков, АМГ, 24.
2. Който се отнася до вълк, който е свързан с вълк. Момъкът си спомни тежките зимни дни, когато се бориха с вълчата глутница, белите нощи, прекарани в дома, вечерите край общата маса до зачервената печка. Ем. Станев, ПЕГ, 128. Още щом колата спря и доближихме портата, няколко кучета вълча порода се втурнаха към нас. Т. Кюранов, АП, 183. За да се скрие [Фил-чо] от преследвачите си, навлезе в гъсталака, намери вълча дупка, скри се в нея и дочака нощта. К. Петканов, X, 73. Нали гледаш на какво място съм се загнездил — тука е вълчото вървище,.. Голяма грижа ми е тази вълча пътека... А. Каралийчев, СР, 106. Тогава Петър намери стар вълчи капан и го постави на пътя на вълка. Й. Йовков, АМГ, 31.
3. Който е от кожата на вълк. — Как беше ти името, момче? — обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият господин, който седеше в каруцата. Елин Пелин, Съч. I, 42. А тия Момчиловци бяха стегнати сега в ризници от пъстроукрасена кожа,.. Само същите мечи и вълчи калпаци,.., скриваха рошавите им глави. Ст. Загорчинов, ДП, 433.
4. Прен. Който е типичен, характерен, свойствен за вълк. Едно от дворните кучета дойде, та сложи едрата си вълча глава в полите на дрехата му. А. Дончев, СВС, 61. Две кучета — едното черно, а другото с вълчи косъм — размахваха опашки на десетина крачки от Вълко. Ив. Гайдаров, ДЧ,
6. Той се усмихна и вълчите му зъби лъснаха. М. Марчевски, П, 21. Герчо ще одумам... Меча капа му над вежди, а под них две вълчи очи, с орлов поглед. Елин Пелин, Съч. V, 84. Той беше облечен чисто, спретнато, здравеняк такъв, с обло, загоряло лице и с дебел вълчи врат. Г. Караславов, Избр. съч.
II, 29. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето. От пред
