2. Който е предназначен за обработване на вълна. Едва когато било засилено добиването на каменни въглища и бил изнамерен нов начин за производство на желязо и чугун, парната машина намерила бързо приложение в памучната, металната и вълнената индустрия. Ист. X кл, 5. — Трябва ми боя... синя вълнена боя, търсих в комшийките, ходих и в купчийницата на бай Генчо, но той вчера свършил боята и рекох... рекох, че може у вас да се намери... П. Стъпов, ЖСН, 198.
ВЪЛНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Вълнообразно движение на водна повърхност. Вълните изглеждаха матови, плътни,.. Вълнението биеше камъните и равния шум прииждаше и утихваше заедно с пристъпите на водата. Д. Добревски, БКН, 12. Леко вълнение като студена тръпка минаваше по водната повърхност. Гр. Угаров, ПСЗ,
7. Вятърът също се усилваше и гларусите закрякаха още по-неспркойно над скалите. Започваше вълнение. И. Стоянов, ПД, 111.
• Обр. Нищо не може да даде понятие за чудесната панорама, видена оттука. На север — едно хаотическо вълнение от тъмнозелени бърда, рътове, хълмове, разплес-кани и шарени. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 147.
2. Възбудено душевно състояние вследствие на силни чувства (тревога, очакване, радост и под.). Въстаниците с вълнение се взираха, няма ли да се появят други сили след конниците. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 152. Срещу големите празници и самата природа изглежда тържествено приветлива, като че и върху нея се отражава това ира$остно вълнение, което обзема хората. Й. Йовков, Разк. I, 195. Елка застана настрана смутена, изненадана и бледа от вълнение. Елин Пелин, Съч. III, 34. Когато файтонът издрънка със звънчетата си и спря пред портата на бащиния му дом, показаха се от къщи — премалели от вълнение и толкова стари вече, та не можеха да изтичат, да полетят към него, баща му и майка му. Д. Талев, И, 637. Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи, без да говорят нещо, със сдържано вълнение. Ст. Загорчинов, ДП, 91. // Възбуждение, раздвижване сред обществото вследствие някакво значително събитие. Както е известно, организирането на Славянския събор в София предизвика голямо вълнение у българските интелектуални среди. К. Константинов, ППГ, 173.
3. Масово, открито изразено недоволство, протест против политическата власт, социални несправедливости и под. Той не отказваше направо да прекара силен отряд през проходите, ала едновременно съобщи, че неговите съгледвачи са донесли за вълнение сред смоляните. А. Дончев, СВС, 713.
— Митьо ми писа преди няколко дни,.., че там на фронта постоянно стават войнишки вълнения. Разнасяли позиви, бунтували се. П. Здравков, НД, 90. Вълнението продължило няколко дни, мнозина били арестувани. Т. Жечев, БВ, 222. "Мисъл" ще излезе към края на месеца. Забави я статията на Кръстева върху студентските вълнения. П. К. Яворов, Съч. III, 279. Угнете-нието на бедните от ден на ден се по-силно ставало — и са наченаха вълнения и въстания. Н. Михайловски и др., ОИ (превод).
О Мъртво вълнение. Скрито морско под-водно движение. — Това е мъртво вълнение. Няма вълни, но отдолу водата бушува. И. Петров, МВ, 215. Утрото бе тихо и спокойно, но се бе появило слабо мъртво вълнение. П. Вежинов, ДБ, 245.
— Друга (остар. книж.) форма: волнение.
ВЪЛНЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Пъстра надиплена вълнена женска дреха, която се запасва на кръста върху ризата. Като затропат ония чехли, като се залюлеят ония бели ръкави и алени вълненици,.. Люшка се хоро, доде слънце зайде. Ил. Волен, РК, 48. — Грубиян! Консерватор! Сукман искаш да ми наденеш! Вълненик да ми запашеш! Ст. Даскалов, ЕС, 328. Па си са Стойна опаса / с прека загорска престилка /и с ален бръчен вълненик. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 474.
2. Набран сукман от вълнен плат. Ако за по-макините махрамата е от най-личната част на облеклото, за широколъченки и че-пеларки гордостта е сукманът или още вълненикът. Н. Хайтов, ПП, 121.
3. Дебела вълнена завивка. Под дебелите влашки вълненици все пак е порядъчно студено. Хр. Смирненски, Съч. III, 156. От преждата после тъчеха шаяци и хубави шарени черги. Но особено хубаво догаждаха вълнениците и месалите, чиито багри се преливаха в галещи окото живи и причудливи фигурки и цветчета. П. Здравков, НД,
160. Ахил накара другари, та и робини, / легла във трема да сложат и да поставят отгоре / алени меки постилки, черги тогаз да разгънат / и вълненици да метнат над тях — за топла завивка. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 70.
ВЪЛНЕНЙЦА ж. Дълга горна дреха без ръкави от вълнена тъкан.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЛНЕНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вълнен, напр.: вълненопредачен, вълненотекстилен, вълненотрикотажен, вълненотъка-чен.
ВЪЛНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с много и гъста вълна; рунтав. Чевръсто вакли овце разтърсиха вълнестите си руна из двора и една след друга се забутаха към портата. П. Тодоров, И II, 149. — Ръй, ръй! — повтаряше той много често и шибаше с пръчката по меките вълнести гърбове наиовцете, наредени нагъсто една до друга. Й. Йовков, АМГ, 122. Той беше на
