БЛАЖЕНСТВАМ и БЛАЖЕНСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Изпитвам блаженство. Колко свежест и чистота! Сякаш тая балканска природа вчера е създадена от Твореца. А тя е такава от хиляди и хиляди години. И тя е създадена за човека, той да й се радва и да блаженствува в нея. Ив. Вазов, Съч. XVII, 47. Може би е нескромно, може би звучи като хвалба, но аз видях невиждани красоти, плисках се с животворна вода, блаженствувах сред нео-косени ливади. Н. Стефанова, РП, 160. //Живея щастливо, охолно; добрувам. За-фърли младия и прегърна стария... Презре оногова, с когото можеше да блаженству-ваш, и взе оногова... Ив. Вазов, Съч. XX, 121.
БЛАЖЕНСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блаженствам; блаженствуване.
БЛАЖЕНСТВО, мн. -а, ср. 1. Обикн. в ед. Безгранично щастие, пълно задоволство, удовлетворение, наслада. Нейната радост ясно личи по грейналото й лице и по нейните светнале големи очи, които изпод дългите клепки излъчват зари от блаженство и щастие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. Болките бяха стихнали, но не беше дошла след тях оная сладка радост, която прозвучала в първия плач на рожбата, която изпълва с блаженство умореното сърце. Д. Талев, СК, 122. Очите на всекиго гледат нагоре и нанапред, към успех и сполука, към радост и блаженство. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 3. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието,.., упоение от живота. Н. Райнов, БЛ, 144.
2. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваш, негов. Титла на висше духовно лице, на екзарх и др. И Негово Блаженство Екзарха, и българските общини във вилаетите протестираха, настояваха и доказваха, че българските училища, подобно на гръцките, поддържат се от самия народ. Б., 1902, бр. 466, 2. Негово Блаженство Екзарх Йосиф
БЛАЖЕНСТВУВАМ. Вж. блаженствам.
БЛАЖЕНСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от блаженствувам; блаженстване.
БЛАЖИНА ж. Диал. Блажнина.
БЛАЖИНКА ж. Диал. Умал. от блажи-на; блажнинка. И много ще се зарадва, като намери такава голяма мръвка в боба. Откакто се е запостило, не е лизвал блажин-ка. Т. Харманджиев, КЕД, 47.
БЛАЖНИНА ж. Разг. Нещо блажно за ядене; блажина.
БЛАЖНИНКА ж. Разг. Умал. от блажнина; блажинка. — Мико, виж там, мами, в долапчето има три яйца... и изтърчи до бабини си да вземеш малко масчица, те имат. — Тя погледна мъжа си така, като че искаше да се оправдае. — Ох, то, ние, каквото сме се обрали откъм блажнинка-та... Г. Караславов, ОХ II, 31.
БЛАЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от блажен. Обичам да ям блажничко ядене.
2. Като същ. блажничко ср. Разг. Ястие с месо или друга храна от животински произход; блажно. Дойде Коледа. Разквичаха се прасенца. Всеки се готви да се облажи, както трябва. Дояде се и на баба блажничко. Ех, няма що, ще се облажи и тя със своето прасенце. Елин Пелин. ПР, 97. — Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се засмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде. И вино, и хляб, па и блажничко — колко щеш! Ст. Загорчинов, ДП, 296.
БЛАЖНО 1. Нареч. от блажен; мазно. С булката, кога видим първите листенца или малки лястовичета се измътили, радваме се... Тогава жената сготви по-блажно, като на празник. М. Яворски, ХСП, 99. 2. Рядко. С блажна боя. Нова, непозната за него обстановка! Дори и в големите белградски къщи,.., нямаше и помен от такава тържествена наредба: блажно изрисувани с плетеници и шарки стени, златисти кадифени завеси. Ст. Дичев, ЗС I, 325. Боядиса блажно.
БЛАЖНОТИ`Я, мн. -йи, ж. Разг. 1. Извънредно блажно ядене. 2. Петно, леке от блажно ядене върху дреха. Униформата го изопна, заспа отгоре му и никой не съзря солени „миди“ под ръцете или блажнотия върху брича. Р. Сугарев, СС, 36.
БЛАЖНОТИ`И мн. Диал. Дните от Коледа до Сирница, през които се яде блажно.
БЛАЗЕ нареч. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. ми, ти, му и пр. Като възклицание за облажаване, за завиждане на посочения чрез местоимението за нещо хубаво, което има, получава, което е сторил и под. — Юнакът тегло не търпи — / ала съм думал и думам / блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти. Хр. Ботев, Съч. I, 1929, 31-32. — Големец е, дядо, големец е. Блазе ти, че имаш такъв син. Ал. Константинов, Съч. I, 287. — Блазе ви, Иване! — ..
— завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух. И. Йовков, ПГ, 16. Блазе на глухия, че два пъти чува. Н. Геров, РБЯ I, 47. • Остар. и диал. С възвр. местоим. си. А пак умните и пръга-вите искат да знаят за всичко и щото не знаят питат та го учат, и докле не разберат добре, не мирясват. Блазе си на тия умни хора! Лет., 1872, 95. Блазе си на оня народ и на оная земя, дето има много такива мъже, които от долни ся издвигнали до най-високи места в обществото. Й. Груев, СП (превод), 13.
— Други (диал.) форми: бладзе, блазя.
