още преди Освобождението. Тази любов е намерила израз в народните игри — конни надбягвания, в борбата с овни. С популярност са се ползували и така наречените ип-джамбази — въжеиграчи. ВН, 1958, бр. 2002,4.
2. Прен. Книж. Лице, което се нагажда към различни мнения, към различна политика, за да извлече лични облаги. — Свалете маската си, лицемерни въжеиграчо на мисълта! Не се преструвайте повече на глупак. Д. Димов, ОД, 258. Той беше ловък политически въжеиграч, който пред нищо не би се спрял, за да стане министър.
ВЪЖЕИГРАЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до въжеиграч (във 2 знач.). Въжеиграческо поведение.
ВЪЖЕИГРАЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Професия на въжеиграч (в 1 знач.).
2. Книж. Проява, постъпка на въжеиграч (във 2 знач.).
ВЪЖЕИГРАЧКА ж. Жена въжеиграч.
ВЪЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от въже. Спасителните лодки бяха спуснати, хвърлени през борда въжените стълби. Д. Спространов, С, 337. Те водеха с въжени поводи дребни яки кончета. Т. Хар-манджиев, КЕД, 15. Чолака спря кравите на пътя, метна въжените им юлари на хомота и влезе в широкия двор. Ст. Марков, ДБ, 376. Всичките деца се струпали на въженото мостче, което се залюляло под тяхната тежест, и когато стигнали към средата, мостчето се скъсало и пътниците се изсипали във водата. А. Каралийчев,
С, 281. Пишеше, че бил влязъл в кошничарското отделение и че се бил научил да плете отлични кошници и панерки, а също тъй и въжени обуща. К. Калчев, ЖП, 328.
2. Който е предназначен за въже или за производство на въжета. Въжена ролка. Въжена фабрика. // Който става посредством въже. При въжения извоз рудничните вагонетки могат да се свързват с въжето по една или в състави. Хр. Марков и др., ТБ, 82.
О Въжена линия. Съоръжение за пренасяне на товари и пътници над земята, състоящо се от едно или повече опънати стоманени въжета, по които се движат окачени вагонетки или кабинки; въздушна линия. Днес в нашия балкан пак кипи тежка дърводо-бивна работа, ръмжат жагите из усоите,.., бръмчат дебелите стоманени жици на въжените линии. Н. Тихолов, ДКД, 73. Още отдалеч се виждат очертанията на високите стълбове на въжената линия, по която се прекарват пясъкът и баластрата на бетоновия завод. ВН, 1956, бр. 73, 2.
ВЪЖЕНЙЦА ж. Диал. Сплитка лук.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЖЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от въже (в 1 знач.); тънко или късо въже. Влад свали памуклийката.. Лина окачи ватенката му на въженце над печката. Бл. Димитрова, ПКС, 211. На дълги въженца висеше току-що изцедено и измъкнато от коритото пране. К. Калчев, СТ, 11. Две ученички, уловили въженцето от двата края, го премятаха във въздуха и плетяха големи елипси. Ем. Коралов, ДП, 57. Прилаганият все още от някои треньори метод на трениране с променлива интензивност може да се използува за развиване на общата скоростна издържливост чрез боксовия крос, скачане с въженце, гладко бягане при различни варианти. Ем. Жечев, Б, 195.
ВЪЖИЦА ж. Диал. Увити стръкове от житни растения (жито, ръж, ечемик и др.) или треви, които служат за връзване на снопи; въже. Танчо сега не гледаше да издокар-ва снопите, а бързаше да ги притегне с въ-жицата, да я подвие само с ръка, без колчето. Кр. Григоров, ТГ, 75. Той се покатери на салдърмата, смъкна един сноп дълга ръжена слама, потопи го в коритото, дето си поеха добитъка, и го заля с вода. Попри-тисна го, пообърна го, дорде сламата омекна и взе да прави въжици. Кр. Григоров, Н,
33.
ВЪЗ предл. 1. Диал. За означаване на място, върху повърхността на което се извършва, се намира нещо или към повърхността на което е насочено нещо; върху, на, отгоре на, над, връз. Лицето му пък беше лице на светец — восъчно бледо, замислено, добро. И чиста бяла брада, паднала въз гърдите. Й. Йовков, АМГ, 188. По белите и тесни беневреци и по синия долакътник, облечен въз дебела конопена риза с високо незакопчано огърле, личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин, Съч.
II, 89. — Де си газил цял ден, бре дъртако недни, та човек не смее и да те погледне? Я се виж: направи блато въз килима... А. Раз-цветников, ОНН, 20. Той преметна крак въз крак, облегна се по-удобно и запуши цигара. М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Ще дойде тя — ../../ въз гроба хладен ще припадне. П. К. Яворов, Съч. I, 54. • В съчет. един въз друг. Нареждат телапга едно до друго, дори едно въз друго. Й. Йовков, Разк. I, 98. Надушили го вълците, спрели се под дървото. Стоят и мислят как да смъкнат шивача. Най-после намислили. Ще легне глупавият вълк на земята, а те ще се нака-чат един въз друг на него, докато стигнат шивача. Елин Пелин, ПР, 138. Наближаваше обед и насрещните скали, потънали в студена сянка, изглеждаха като огромни чудовища, безредно нахвърлени едно въз друго. Ем. Станев, К, 8.
2. Диал. За означаване на посока на движение от по-ниско към по-високо място; нагоре по, връз. След един час топур-топур, аз се възкачвах вече по една тясна, каловита, криволчеста пътека въз полегатия баир, зад който е селото Р. Хр. Максимов, СбЗР,
