3. Разг. Пренебр. Който е твърде млад или нов в някаква работа и е неопитен, незрял. Хич, къде се е чуло и видяло, ти, вчерашен хлапак, .., не можеш царевицата от просото да различиш, а на мене ум по земеделските работи ще даваш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 160. Той си е .. вчерашно момче, не му приличаше да се увира още отсега между хората. А. Страшимиров, А, 600. Момичето отвчера прохвръкна. То се е засрамило и уплашило. Вчерашно дете, неопитно. Елин Пелин, Съч. III, 116. — Можехте да заковете [колата] на място. — Заковах я аз и изскърца, обаче нямаше начин изведнъж. Не съм вчерашен шофьор, макар да карам собствена кола. Г. Краев, СКТ, 7.
О Вчерашно лайно. Простонар. Грубо. Неопитен, незрял, млад човек. — Я го гледай този нахал. Вчерашно лайно, още жълтото по устата му не е изсъхнало, а вече иска да се мери с мене! П. Незнакомов, АБМ, 56. Не съм вчерашен; вчерашен ли съм; да не съм вчерашен. Разг. Имам опит, не могат да ме измамят. — Не си вчерашна, да не знаеш, че мойта работа е голяма и че трябва добре да я гледам, ако искаш да я изкарам на добър край. К. Петканов, ЗлЗ, 225. — Тъй ли? — отвърна той ледено. — Да не сте вчерашни, та не знаете какво искат от нас! Ст. Дичев, ЗС II, 60. Вчерашен ли е той или чак толкоз глупав го смятат тези момчетии? П. Тодоров, И I, 120.
ВЧЕРВЙВЯ. Вж. вчервивям.
ВЧЕРВЙВЯМ, -яш, несв/, вчервйвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане червиво. Най-големият неприятел на ябълката, който вчервйвя плодовете й, е ябълковият плодов червей, вчервивям се, вчервйвя се страд.
ВЧЕРВЙВЯМ СЕ несв.; вчервйвя се св., непрех. Рядко. Ставам червив; червясвам. Ябълката се е вчервивила.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЧЕРВЙВЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от вчервивям и от вчервивям се; червясване.
ВЧЕРВЯСАМ СЕ. Вж. вчервясвамсе.
ВЧЕРВЯСВАМ СЕ, -аш се, несв. ; вчервясам се, -аш се, се., непрех. Диал. Червясвам, вчервивям се. Сиренето се вчервяса.
О Вчервясвам се / вчервясам се от пари. Диал. Грубо. Натрупвам много пари, много забогатявам. Пеньо фелдшерът си отвори аптека, та пак ни дере, ама не е като напред. Пък и стига му, урсузинът, вчервяса се от пари, има два живота да яде. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186.
ВЧЕРВЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вчервясвам се; червясване, вчервивяне.
ВЧЕСВАМ, -аш, несв.; вчеша, -еш, мин. св. вчесах, се., прех. Подреждам или при-глаждам с гребен или четка нещо (коса, косми); сресвам. Младежът остана да вчесва кестенявата си коса пред огледалото. Д. Димов, Т, 553. Тя се втурна по разкопчана блуза и разрошени коси, тъй като не беше успяла да ги ечеше. П. Стъпов, ЧОТ, 18. Ако мога да получа едно ново гребенче, да си вчесвам сутрин брадичката, ще бъда много благодарен. Св. Минков, ПК, 16. Богдан отрано приготви коня си за път — нахрани го, напои го, вчеса гривата му. К. Петканов, X, 210. // Приглаждам, подреждам с гребен или четка косата, космите на човек или козината, космите на добиче, животно; сресвам някого или нещо. Тамара се заиграла със свои другарки у някои съседи и забравила, че ще дойде баба й. Докато майка й я намери, докато я измие, ечеше и облече, бабата чакала вън във файтона. П. Славински, МСК, 13. Бае Стоян внимателно и грижливо го очисти [добичето], вчеса и го опуха с метлата. Елин Пелин, Съч. II, 158. Умили я [Яна], вчесали я, / кош гребени изчупили. Нар. пес., СбГЯ, 145. вчесвам се, вчеша се. I. Страд. от вчесвам. II. Възвр. от вчесвам. Дълго се плиска със студена вода, вчеса се, забради единствената си бяла забрадка с дантелка и изЛезе. Н. Каралиева, Н, 137. Съблече престилката [продавачката] .. и се вчеса набързо с голям жълт гребен. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2.
ВЧЕСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вчесвам и от вчесвам се; сресване. Оформянето на прическата завършва с вчесване на косата. Г. Георгиев и др., ФПБ, 169.
ВЧЕСТЯ1. Вж. вчестявам1.
ВЧЕСТЯ2. Вж. вчестявам2.
ВЧЕСТЯВАМ1, -аш, несв.; вчестя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. Почвам да върша нещо по-често; зачестявам. През зимата той вчести посещенията си у нас.
ВЧЕСТЯВАМ СЕ несв.; вчестя се се., непрех. Диал. Почвам да ставам, да се извършвам, да се случвам по-често; зачестявам. Владо провря ръката си под тялото му и го надигна. Забелязаха ги и гърмежите се вчестиха. М. Яворски, ХСП, 254.
ВЧЕСТЯВАМ2, -аш, несв.; вчестя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Диал. 1. Сгъстявам.
2. Усилвам, увеличавам. Дойде свещеникът. Жените откъснаха очи от ковчега и се поклониха на лъскавите одежди. Белите пръсти полюшнаха кандилницата, тамянът вчести особения мирис на погребение. М. Яворски, ХСП, 90.
ВЧЕСТЯВАМ СЕ несв.; вчестя се се., непрех. Диал. Сгъстявам се.
ВЧЕСТЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вчестявам1 и от вчестявам се; зачестяване.
ВЧЕСТЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вчестявам2 и от вчестявам се.
