нати един до друг. Столични адвокати се събраха на коледния купон и до среднощ танцуваха рок, туист, блусове и канкан. НТ, 1999, бр. 243, 16.
— Англ. blues.
БЛУСМЕН м. Музикант, който изпълнява блус.
— Англ. bluesman.
БЛЪВВАМ, -аш, несв.; блъвна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бълвам внезапно, изведнъж. Огнянов,.., замаян от пи-щението на куршумите, що фъркаха над главата му, ту се изправяше с мартинка-та, която блъвваше бял дим, ту се снишаваше в шанца си. Ив. Вазов, СбНУ II, 153. Но в същия миг няколко мъжки гласа ревнаха с дива злоба. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън. Л. Стоянов, Б, 147. А под тях земята ще блъвне силни огньове. Н. Райнов, БЛ, 235. Огънят изпращя, блъвна кълбо дим и букна. Ст. Даскалов, СД, 224. И глуха и безмълвна / гората, изведнъж тъй ненадейно блъвна / куршуми, огън, дим и трясък срещу тях. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 198.
БЛЪВНА. Вж. блъввам и блъвну-в ам.
БЛЪВНУВАМ, -аш, несв. (остар.); блъвна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Блъввам. Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвну-ваше из комина си стълпове пламък във въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29.
БЛЪСВАМ, -аш, несв.; блъсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блъснат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж блъскам (в 1, 2 и 3 знач.). Ти веднъж ме блъсна на улицата, че изтървах стомната и я строших. А. Каралийчев, НЗ, 163. Тя блъсна чашата и плисна млякото върху дрехата си. К. Петканов, В, 223. Той блъсна чорбаджи Добря към вратата и сам тръгна шумно след него. Ст. Дичев, ЗС I, 385. След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза. Т. Влайков, Пр I, 73. Но, като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в София. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Ще отреже от гръбнака тлъс-но парче и, без да го тегли на кантара, ще го блъсне в ръцете и`: — Давай на дечурлигата да ядат! А. Гуляшки, СВ, 192. 2. Прен. Прех. и (рядко) непрех. Разг. Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук. Ем. Манов, ДСР, 129. Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени. А. Каралийчев, С, 254. Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава. Кл. Цачев, СШ, 85-86. блъсвам се, блъсна се страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града.. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник. Елин Пелин, Съч. V, 61.
БЛУСМЕН
БЛЪСВАМ СЕ несв.; блъсна се се., непрех. Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко• крачки назад, блъсна се в масата и подна. Й. Йовков, В АХ, 60. — Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам. Т. Влайков, Пр I, 218. В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър.. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна. Ем. Станев, ИК 1, 48. Шейната прк се блъсна в една преспа. Аго пак слезе. Й. Йовков, АМГ, 1 79. Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му. А. Дончев, СВС, 106. О Блъсвам / блъсна в главата. Разг. За спиртно питие — силно замайвам, опивам. Блъсва ме / блъсне ме глава(та). Разг. Изведнъж почувствувам силно главоболие. Не е здрава, не. Хич я няма. Като я блъсне една глава... Боли, боли. П. Велков, СДН, 373. Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр, 271.
БЛЪСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъсвам и от блъсвам се. Чу се силно блъс-ване наблизо — турците затваряха тежката порта на конака. Д. Талев, ПК, 696.
БЛЪСКАЛО, мн. -а, ср. Диал. Труд, работа. Всеки с блъскалото си.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЛЪСКАМ, -аш, несв. 1. Прех. Бутам, натискам силно с тласък или удар някого или нещо, за да се придвижи или да падне; тласкам, тикам. Байко си не отива.. Почвам да го блъскам, да го ритам... Т. Влайков, Пр I, 201. Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го, без да искат, отвличаха го. П. Спасов, Хл X, 121.
— Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход. Л. Стоянов, X, 28. Път нямаше, колата засядаше на всяка крачка, блъскахме, бутахме, докато капнахме от умора. Н. Стефанова, РП, 118. // Натискам силно отвор, за да се отвори. Пред вратата вече се притискаха... Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо. Ем. Станев, ИК I, 127. А турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща. Д. Талев, ПК, 592.
2. Прех. и непрех. Понякога с предл. в. За
БЛЪСКАМ
