блудим и спрепинами ся. Лет., 1871, 158. Гимиджийко, брато, мил братец да ми си! / Ходете, блудете, моста направете. Нар. пес., СбНУ XXVII, 288.
БЛУЖДА`ЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блуждая.
БЛУЖДА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Книж. 1. Движа се, ходя без определена посока и цел; скитам се, лутам се, бродя. Светослав и другарят му, увлечени от лова, бяха се заблудили в планината и дълго блуждали, та замръкнаха там. Ив. Вазов, Съч. XIV, 77. Това [кучето Балкан] сякаш беше някакъв безплътен призрак, който в тъмна и голяма горест, с една свръхестествена настойчивост блуждаеше от сутрин до вечер през широкото поле и все още чертаеше изчезналата вече граница. Й. Йовков, Разк. I, 123-124. Той с нечовешки усилия се мъчеше да викне и да прати своя спасителен зов на оная самотна сиротница, която блуждаеше в нощта, отиваща към погибел. Елин Пелин, Съч. III, 78-79. — Аз съм странник безприютен, / аз съм бледен пилигрим, / моят замък е порутен / и блуждая аз залутан / в облаци, мъгли и дим. Хр. Смирненски, Съч. II, 78. • Обр. И спря се настръхнал, / и с ужас в лицето / приложи над о`чи ръка — / и гледа… Далеко, далеко в небето блуждаеше луч, светлинка. К. Христов, ВС, 73. Светлинките на миньорските карбидни лампи блуждаеха из мрака като светулки. С, 1954, кн. 3, 91.
2. Прен. За очи, поглед или мисъл и под. — преминавам от предмет на предмет, не се съсредоточавам върху нещо. Погледът му блуждаеше по чардаците, над хасмите и заедно с мисълта му се връщаше години, години назад. П. Константинов, ПИГ, 137. Ръцете и челюстта му [на стария негър] трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. Й. Йовков, Разк. II, 13. Мислите му блуждаеха съвсем в други области. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. Една и съща мисъл блуждае в главите им, на душите им тежи една и съща скръб. Д. Немиров, Др, 9. Като листа в есенна нощ развени, / блуждаят мислите ми. Д. Бояджиев, Ст, 25.
— От рус. блуждать.
БЛУЖДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Блуждаене. Не бива да се застоява дълго в ателието на Ивайло Рашев. Боите сякаш го упойваха, картините разсейваха вниманието му, а приказките на художника го възвръщаха към онова минало време на блуждения, от което той справедливо се свенеше сега. А. Гуляшки, Л, 305-366.
БЛУ`ЗА ж. 1. Къса до под талията горна женска дреха обикн. от тънък плат или плетена, която се носи с пола или панталон; блузка. Тя [Нона] беше с лека бяла блуза и синя пола. Й. Йовков, ЧКГ, 191. Ирина се приготви за излизане .. Много й се искаше да облече някоя от по-хубавите си дрехи — една бяла ленена пола и тъмносиня копринена блуза с къси ръкави, но се боеше да не събуди подозрение у майка си. Д. Димов, Т, 14. Дълги месеци стоя без работа. Нае влажен сутерен — за евтино — и започна да плете чужди фланели и блузи — колкото за хляб. М. Грубешлиева, ПП, 139.
2. Мъжка горна работна риза, дълга до под кръста; рубашка. Един работник в синя блуза / до мене прострелен лежи. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 118. Тъмносив каскет, поизбеляла блуза, / дързост в погледа гори. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.
— От фр. blouse.
БЛУ`ЗИЧКА ж. Умал. от блуза. Я да видим ( .. ), каква хубава блузичка .. Ст. Л. Костов, Избр. тв., 359.
БЛУ`ЗКА ж. 1. Умал. от блуза. Те [момиченцата] са облечени с тънки сини блузки с матроски яки, с широки рокли и с широки шалвари. Г. Караславов, Избр. съч. III, 19.
2. Женска блуза (в 1 знач.). Тя поиздърпа с две ръце синята си копринена блузка, която я пристягаше в кръста. Й. Йовков, ЧКГ, 111. До тях бодро крачеха момичета по блузки, в сини поли, със своите градски обувки с токчета, съвсем непригодни за каменистия път. А. Гуляшки, Л,* 389. Преди да тръгнат за курорта, госпожата й уши тънка басмяна блузка. Г. Райчев, ЗК, 74.
БЛУЗО`Н м. Дълга блуза обикн. със спортна кройка, която се носи с панталон или клин. Строгите официални сака отстъпват място на по-лежерните блузони. ВЖ, 1999, бр. 24, 6. Блузоните, якетата, комплектите с палта и панталони .. са с красиви модели и стилни детайли. СТ, 1999, бр. 49, V.
— Фр. blouson.
БЛУ`МИ мн., ед. (рядко) блум, м. Техн. Стоманени греди, обработени на блуминг.
— От англ. bloom.
БЛУ`МИНГ м. Техн. Мощна прокатна машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение.
— Англ. blooming.
БЛУ`МИНГОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от блуминг. Блумингов цех.
БЛУС, блу`сът, блу`са, мн. блу`сове, м. Муз. 1. Американска негърска песен или инструментална пиеса с бавно темпо, синкопиран ритъм и лиричен и меланхоличен характер.
2. Музикален стил, разновидност на джаза, възникнал у американските негри, с характерните за тази песен темпо и ритъм. Концертите ще продължат още шест денонощия с блус, метъл и .. рок. 24 часа, 1999, бр. 328, 36.
3. Популярен съвременен танц за двойки в такъв бавен ритъм с проста стъпка, при който обикн. партньорите танцуват притиснати
