Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва неприятен вкус. Към обед тя се поотърси, приповдигна се и лошите мисли се изпариха. Но пак не й беше добре,.., в устата й беше блудкаво и противно, гърлото я болеше. Г. Караславов, Тат., 237. Стана й блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. „Ох, да мога да повърна, та да ми олекне!“ Г. Караславов, Тат., 262. б) Означава, че от някого се изпитва неприятно, противно чувство. Нонин, .., слушаше безучастно тия плитки разговори,.., и на душата му ставаше чогло, блудкаво. Елин Пелин, Съч. I, 146.
БЛУ'ДКАВОСТ, -тта, ж. 1. Само ед. Качество на блудкав; блудкавина. Усещаше блудкава преситеност в празния си стомах.. Само това бе останало от изпитата ракия... Изчезнала бе цялата лъжлива възбуда. Останала бе само тая блудкавост. Д. Талев, ГЧ, 89.
Прен. За неприятно усещане. Като видя миловидното и симпатично някога лице на снаха си, обезобразено от бръчките на мизерията, грижите и тревогите, една вълна на досада и блудкавост заля гърдите му. Г. Караславов, СИ, 249.
2. Обикн. мн. Празни, безсъдържателни думи, изрази. Говори блудкавости.
БЛУ`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който живее безпътно; развратник. Мина се върна ненадейно от нивата,., и завари мъжа си с Донка.. Мина се нахвърли върху мъжа си..: — Не искам в къщата си блудник. К. Петканов, МЗК, 228. Хванат ли мъж и жена в блудство, ако жената няма съпруг, общината хваща и двамата блудници и сутринта, натоварени на две магарета,.., се превеждат през цялото село. Ив. Хаджийски, БДНН I, 65.
БЛУ'ДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която живее безпътно; развратница. Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари. Елин Пелин, Съч. IV, 74. Съзна изведнъж, че дори ако тоя мъж я сметнеше за блудница и почнеше да хвърля камъни въ^ху нея, пак би го обичала. Д. Димов, ОД,
БЛУ'ДНИШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от блудник. Съдбата с блуд-нишко безочие / отдавна наште пътища замрежи. Д. Дебелянов, ЗП, 29.
БЛУ'ДНО. Книж. Нареч. от блуден (в 1 знач.) Живееше блудно.
БЛУДОДЕ'ЙСТВАМ и БЛУДОД'ЕЙ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Блудствам. Както се види, много грешихме пред бога, пиянствувахме и блу-додействувахме. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 138.
БЛУДОД'ЕЙСТВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от блудодействам; блудстване, блудодействуване.
БЛУДКАВО СТ
БЛУДОДЕ'ЙСТВО, мн. -сгва, ср. Остар. Книж. Блудство.
БЛУДОДЕЙСТВУВАМ. Вж. блудодействам.
БЛУДОДЕЙСТВУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от блудодействувам; блудстване, блудодействане.
БЛУДОДЕЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Блудство. Те [гражданските или черковните управители] сами биват престъпници на законът, когато допускат мъж да остави жена си, освен за блудодеяние. КТЕМ, 71.
БЛУ'ДСТВАМ и БЛУДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша блудство; развратнича. Шепнеше се, че .. тя е отровила свекъра си, за да стане императрица, а след него мъжа си Роман, за да блудствува с престарелия Фока. А. Дончев, СВС, 49. Правоверните почерниха Релъово. Вече трети ден откак крадяха и блудствуваха, ала никой селяк не смееше да вдигне ръка и да защити честта на челядта си. А. Христофоров, А, 131. Налага се глоба от 40 лева на Ламбрина Ал. Балсамаджиева, задето е блудствувала с пловдивския жител Власи Хамадов в къщата на Сърмаджийката. К. Странджев, ЖБ, 89.
БЛУД'СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от блудствам; блудствуване.
БЛУДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с блудство. Блудствени действия.
БЛУД'СТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Насилствен или противоестествен (обикн. хомосексуален, педофилски или друг извратен) полов контакт. Увеличават се и блудствата — може би заради увеличената импотентност. Хр. Домозетов, ОР, 91. Но войската скоро храма окръжава, /../ И сганта опита от лакома стръв, / и гладна за блудство, за месо и кръв, / изскърца със зъби. Ив. Вазов, Съч. I, 180.
2. Безразборни или многобройни полови контакти; разврат. Изнасилена ли е Ани или по собствено желание е имала .. блудства и сношения. Диал., 1990, бр. 6, 13. Съдят го за блудство с малолетни.
БЛУД'СТВУВАМ. Вж. блудствам.
БЛУД'СТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от блудствувам; блудстване.
БЛУД'УВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Блудствам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛУД'ЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Рядко. Блудкав. Тук е близо река Нехарна /../, и река Кучища /../, они са блудка /невкус-на вода. ЦВ, 1859, бр. 433, 3. Блудка гозба.
БЛУДЯ', -йш, мин. св. и`х, несв., непрех. Остар. и диал. Блуждая (в 1 знач.) На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само гъстите тъмни мъгли на незнаянието, в които като слепи
819
БЛУДЯ
