БОСИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бос (в 1, 2 и 3 знач.). След окъпва-нето едно селянне момиче ни донесе кафето в стаята. Босичко, русокосо, със сухич-ко лице, което има правилни и нежни черти. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. Работниците облякоха много полкове .. , но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и босички, зъбите им тракаха от студ. А. Каралийчев, НЗ, 117-118. Вечер си конче / Момчил ковеше, / сутрин му конче босичко. Нар. пес., СбНУ XVI, 13. Той е доста боси-чък в специалността си.
БОСНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Босна, държава в северозападната част на Балканския полуостров; бошнак. Хората са радостни .. , защото са сигурни, че керваните им ще стигнат Босна. Босненци идват сами да си платят. Вл. Свинтила, СЗЗ, 8.
БО СНЕНИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Бос-босненичък. Остар. и диал. Съвсем бос. Тя ходила и скитала, дето завърнела, напъте боса-босне-ничка, а понякогаш полугола. У, 1870, бр. 2, 19. По нас не обуват дори и тънки калеври, ами боси-босненички ходят много жени, деца, дори и мъжие по калните и студени улици през пролетно время. Лет., 1873, 82.
БОСНЕНКА ж. Жена от основното население на Босна; бошначка.
БОСНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Босна. Босненската столица е Сараево.
БОСО нареч. Обикн. в съчет.: На босо.
1. Без чорапи, на бос крак. Момчето беше на около шестнайсет години, по риза, разгърдено, с гумени цървули на босо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Разкрачил дългите си крака, обути на босо в юфтени обуща, той бе смъкнал каскета ниско срещу слънцето. Ем. Станев, ИК III-IV, 460.
2. Без чорапи и без обувки. Дядо се тюхка: — Като да може да му пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босои ще се изкара, ама как ще зази-мят!... И. Радичков, ББ, 115-116.
БОСОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Босоног. Само Петьо тичаше радостен из стърнищата. Босокрак, гологлав, разгърден, той се вреше във високата, прегоряла трева. Г. Караславов, Тат., 14. —Дай му коня, бе! — завикаха момците на едно босо-крако конярче. Ем. Коралов, MB, 9. Пред порутената циганска колиба гореше огън. Весело скачаха пламъците, съскаха суровите върбови клони, босокраките циганчета се гонеха и пищяха наоколо. Ив. Венков, ХКН, 33.
Б0С0Н01Г, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с боси нозе; необут, босокрак. Дребни босоноги деца се изсипваха на пътя, разпиляваха се като птички. Б. Несторов, СР, 212. Шестнадесетгодишната Иглика, босонога и по ръкави, вървеше бавно между стадото. Елин Пелин. Съч. II, 43. Босоного младо момиче пробягна през улицата, поздрави плахо и бърже потъна в мрака на съседния двор. Кр. Велков, СБ, 31. Босоноги дечурлига. Босоного циганче.
БОСИЧЪК
БОСОТА, мн. няма, ж. Рядко. 1. Отвл. същ. от бос (в 1 знач.); босотия. 2. Прен. Неосведоменост, невежество. Всичката му босота и бездарност е изложена красноречиво... Ив. Вазов, Съч. XIX, 74. Ето где се изисква най-голямото изкуство: да умееш не само да скриеш своята умствена босота, но и да се покажеш образован... Ал. Константинов, Съч. I, 311.
БОСОТИЯ ж. Разг. Босота (в 1 знач.). В цялата армия — босотия и голотия! Борба 1919, кн. I, 28.
БОСТАН м. 1. Място, засадено с дини и пъпеши. Бостанът се тъмнеешеъ дините се чернееха като човешки глави. И. Йовков, ЧКГ, 36. В градината видях смешно плашило.. То беше сред бостан от дини и пъпеши. Ив. Карановски, Разк. I, 84. От бостаните се връщаха млади жени, нарамили дини и пъпеши в бремета. А. Каралийчев. ПГ, 150. Я ютидаах /. . на бостаня, /. . я потърсих / .. росна диня. Нар. пес., СбНУ XLVII, 143.
2. Събир. Диал. Дините и пъпешите, които растат на това място. Те пуснаха колята, хем воловете си да напасат и те да си наберат бостан да ядат. М. Кънчев, В, 59. Си три моми харни / .. / золум ми чинили / на Ко^чанско поле; бостан изкинали. СбБрМ,
3. Диал. Зеленчукова градина. Райка, щом сложи стомната в пруста и медника на во-дника, бързо подкладе огъня .., па грабна малката кошница, с която берат от бостана зеленчук, и излезе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 139. Плевя бостан. А Поя бостан. Лехи на бостан.
ОБостан-коркусу. Простонар. Пренебр. Много грозен мъж или много грозна жена. Свършиха ли се хубвите моми, та си взел това бостан-коркусу! Гледа ме като че ли съм обрал на баща му бостана. Разг. Гледа ме с яд, намръщено, накриво. Яхнал на коня след мене, гледа ме, като че съм обрал на баща му ...бостана. Кр. Велков, СБ, 75. Обрах бостана. Диал. Йзхарчих парите си. Обрах си зелен бостана. Диал. 1. Предварително, без време изхарчих парите си. 2. Развалих си сам работата. — От пер. през тур. bostan.
БОСТАНДЖИБАШЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Истор. 1. Във феодална Турция — началнически чин в охраната на султанския дворец. Сигур нещо се е отличил .. , ама за две години нещо стана бостанджибашия. И пак се върна — с цяла рота бостанджии е сега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322. 2. Лице с такъв чин. Навъдиха се разбойни-ци-анадолци и бостанджибашията тръгна
БОСТАНДЖИБАШЙЯ
