се вижда ли морето от прозореца на квартирата ми и дали ще има хазайката някоя тъмноока и бледокожа дъщеря! С. Северняк, ИРЕ, 161.
БЛЕДОЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бледо лице; бледнолик. Отгоре по стълбите се зададе един бледолик момък. Ив. Вазов, Съч. VI, 20. Беше послушно, кротко, бледолико дете, може би защото не познаваше другия свят, затворено и то повече с майка си между тия четири стени. Д. Талев, С II, 237. Иконописецът беше бледолик мъж с кротки и светли очи под тънки вежди, с почти остър нос и малки възруси мус-тачки. А. Христофоров, А, 63. О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. • Обр. И лукаво се усмихна / в небе месец бледолик, / нещо на звезди подмигна / там на негов си език. Елин Пелин, Съч. V, 133.
БЛЕДОРЕЗЕДАВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има неярък резедав цвят. Едно същество, което има смелост да излети на десет хиляди метра, и нежност да съхрани бледорезедавите листенца на разсада, не би могло да не намери разбиране и съпричас-тие и за мене. С. Северняк, ИРЕ, 350.
2. Като същ. бледорезедаво ср. а) Неярък резедав цвят, неярка резедава боя. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък резедав цвят. Обличам се в бледорезедаво.
БЛЕДОРОЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който има неярък розов цвят. Трябваше и ти да бъдеш тук, / за да нарисуваш тези няколко дървета /.. / Бледорозовият акварел / на небето, / лъкатушещите линии на клоните, / .. —/това са твоите владения. Ал. Шурбанов, TP, 5.
2. Като същ. бледорозово ср. а) Неярък розов цвят, неярка розова боя. Доскучалата ви бяла врата ще преобразите с правоъгълни рамки в бледорозово. СТ, 1999, бр. 48, 25. б) Облекло, дреха, тъкан в неярък розов цвят. Днес е облечена в бледорозово.
БЛЕДОРУС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коси, вежди, мустаци — който е с много светъл, белезникав рус цвят; светлорус. Веждите му са толкова бледоруси — сякаш са посипани с брашно. Д. Калфов, ПЮН, 139. 2. За човек — който е със светъл, белезни-каворус цвят на косата си. Бледоруса девойка.
БЛЕДОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от блед; бледност. Тогава той нямаше брада, но тая рядка брадица и дългите коси не можеха да променят чистата, сякаш прозрачна бледост на тясното му лице. Д. Талев, ПК, 405. Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили. Д. Немиров, Б, 226.
БЛЕДОЧЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бледо чело. Някъде в полето пей жътварка бледочела. В. Марковски, ПЗ, 370.
БЛЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от блея. Стамен разказваше за полето, за изкласилите зелени ниви, за село и веселото блеене на агнетата. Г. Райчев, ЗК, 219. Местността се превърнала в безлюден пущинак. От време на време долитал от там див кикот и блеене на кози. Н. Хайтов, ШГ, 117.
БЛЕЙ, блеят, блея, мн. няма, м. Диал. Провлечен, проточен звук, издаван от овца, коза и под.; блеене. Пирин е побелял. И е оглушал: ранният сняг е прогонил стадата, те са към Бяло море. И не се чуе из пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари. А. Страшимиров, Съч. V, 349. Въртяли се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей, който скалите и висовете наоколо подемали и надигали страшно ехо. Н. Поп-филипов, РЛ, 53. Повея вечерника, потъна в сянка долът, зад него се отекна и блеят на стадата, мудно слязващи към село. П. Тодоров, И I, 28.
БЛЕЙВАМ, -аш, несв.; блейна, -еш, мин. св. блейнах, св., непрех. Почвам изведнъж да блея. Шествието се нагъна като огромна змия,.. Коне изцвилиха, агнета блей-наха... Б. Несторов, АР, 150. Като ще блей-нат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще й е по-драго! К. Петканов, ЗлЗ, 157. Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рож-бица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка. А. Каралийчев, НЗ, 219. Блейват агнетата в кошарата.
БЛЕЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блейвам.
БЛЕЙДЪР м. Нов. 1. Обикн. мн. Вид ролкови кънки с колела, подредени в една линия в средата на подметката, позволяващи развиване на висока скорост; ролери. Радари ловят кънкьорите във Ванкувър, които шеметно се движат със своите бле-йдъри. ДТ, 1998, бр. 237, 12. 2. Човек, който кара такива кънки.
— Англ. blader.
БЛЕЙЗЪР м. Вталено леко сако със спортна кройка и металически копчета. Този костюм се носи с подходящи блузи тип поло, а също и с шемизети. Горната част на костюма може да бъде блейзър. Отеч., 1978, кн. 7, 42. Строгите официални сака отстъпват място на .. блейзъри в комбинация с широки поли. ВЖ, 1999, бр. 24, 6.
— Англ. blazer.
БЛЕЙКА ж. Разг. Пренебр. Разсеян, не-съсредоточен, заплеснат човек (мъж или жена).
БЛЕЙКАМ, -аш, несв., непрех. Галъов. Блея малко и слабо. Какви са тръви зелени,
