БЛАГО ДЕЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който живее в благоденствие, в материално благополучие, има добро положение и др., за да се чувства задоволен; благополучен. Ний имаме много приятели,.. Някои от тях са твърде отдалечени от нас.. Четвърти, които ни са ся показвали за приятели, когато сме били благоденст-вени, стават равнодушни към нас, когато паднем в някое злощастие. ИЗ, 1877, 1881, 195-196.
2. Който е изпълнен с благоденствие, благополучие; честит. Дай му Господи, благоден-ствено житие. Ст. Младенов, БТР I, 157.
БЛАГОДЕНСТВИЕ, мн. няма, ср. Живот, състояние, при които някой има или някъде са налице добри материални условия, задоволеност, липсват материални затруднения и неприятности; благополучие, благосъстояние. Новото време прави живота от ден на ден по-тежък и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие цзглеждат още по-хубави и по-свидни. Й. Йовков, Разк. II, 29. Аз ще трябва да съчетая малките си сили със силите на татя, за да намаля две чужди плащани ръце и да увелича семейното благоденствие с един сомун хляб. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 9. — Проблемът търпи развитие — .. Етапа на глада вече минахме, сега хората са нахранени и облечени, време е да мислим за опасностите от благоденствието. Р. Михайлов, ПН, 79.
БЛАГОДЕНСТВУВАМ. Вж. благоденствам.
БЛАГОДЕНСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоденствувам; бла-годенстване.
БЛАГОДЕТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Лице, което прави или е направил на някого благодеяния. Консулът,.., продължаваше да го поддържа до последният ден на курса и сетне .. препоръча му да се завърне в отечеството си. Белокровский не послуша съвета и още няколко пъти поиска пари от своя благодетел. Ал. Константинов, Съч. 1, 284. Когато турците раниле и Стоимена, то Ильо го вземал при себе си, излечил го и направил го пак байряктарин; но Стоимен оставил изново благодетелят си и бил разбиен от турците още веднъж. П. Хитов, МП, 130.
БЛАГОДЕТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който прави благодеяния. Той и сега им помагаше, като играеше успешно на книги и просеше по някой франк от благодетелни българи. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. Човек открива., в лицето на Амфи-трита благодетелната дама, която хвърляше на негрите в пристаницето на Дакар цели франкове. Св. Минков, ДА, 45. 2. Които въздейства много добре, благотворно върху някого или нещо; благотворен, благодатен. Вера мислеше също, че тя [майка и`] бе лишена и от майчински чувства, от нежност, покровителство,.. — поне тя самата не бе изпитала ни едно от тия благодетелни качества. Л. Стоянов, П, 404. Като дава почивка на нервите, тая горска местност дава с благодетелния си смолист дъх сила на разслабените организми. Ив. Вазов, Съч. XV, 122. Трябва да се допусне, че има да станат големи реформи; .., че се вземат мерки за някои безспорно благодетелни реформи. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Благодетелен сън. Благодетелни сълзи. Благодетелно влияние.
БЛАГОДЕТЕЛКА ж. Жена благодетел. Аз съм дете на улицата; моята майка, или по-право моята благодетелка, ме е намерила рано една сутрин на стъпалата на църквата.. занесла ме у дома си. Б. Шивачев, ПЮА, 196-197. Тя [императрицата] .. установи тая безценна търпеливост [на вероизповеданията].. и тъй тя заслужи да я наричат майка на отечеството и ще бъде наречена и благодетелка на човешкия род, ако постоянствува в това си предприятие. И. Адженов, ВК (превод), 78.
БЛАГОДЕТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Благодетелка. Агнеса му рана отрила и с кръпа обвила,.. Кога си тръгнала Агнеса към дома, то куче не ся отделяло от нея и .. ся прилепило до благодетелница си. С. Радулов, ГМП (превод), 126.
БЛАГОДЕТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благодетелен; благотворно, благоприятно. Силното търкане скоро го свести, па и на тях сами подействува благодетелно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203. Възпитанието на жената трябва да бъде толкози по-съвършено, колкото по-много от него чакат, за да може то .. да проявява благодетелно своето голямо влияние връх детето и мъжът. Лет., 1871, 189.
БЛАГОДЕТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благодетелен; благодетелство. Но малко по малко синките граждани познали благодетел-ността на новите учреждения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 159.
БЛАГОДЕТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от благодетел. Благодетелско дело. Благодетелска постъпка.
БЛАГОДЕТЕЛСТВАМ и БЛАГОДЕ-ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Постъпвам като благодетел, правя добро, благодеяния. Тъй също и другите другари на Горазда и Климента просвещаваха и благодетелствуваха на народът в другите градища и области на широкото българско царство. Р. Каролев, УБЧИ, 20. Сичкия си живот преминаха до старост в страх Божий и в правда,., затуй са старая-ха сякога с богатството си да купуват притежания, да благодетелствуват на
