БЛАГОДЕ`НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който живее в благоденствие, в материално благополучие, има добро положение и др., за да се чувства задоволен; благополучен. Ний имаме много приятели, .. Някои от тях са твърде отдалечени от нас .. Четвърти, които ни са ся показвали за приятели, когато сме били благоденствени, стават равнодушни към нас, когато паднем в някое злощастие. ИЗ, 1877, 1881, 195-196.
2. Който е изпълнен с благоденствие, благополучие; честит. Дай му Господи, благоденствено житие. Ст. Младенов, БТР I, 157.
БЛАГОДЕ`НСТВИЕ, мн. няма, ср. Живот, състояние, при които някой има или някъде са налице добри материални условия, задоволеност, липсват материални затруднения и неприятности; благополучие, благосъстояние. Новото време прави живота от ден на ден по-тежък и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие изглеждат още по-хубави и по-свидни. Й. Йовков, Разк. II, 29. Аз ще трябва да съчетая малките си сили със силите на татя, за да намаля две чужди плащани ръце и да увелича семейното благоденствие с един сомун хляб. Ст. Чилингиров, ХНН, 9. — Проблемът търпи развитие — .. Етапа на глада вече минахме, сега хората са нахранени и облечени, време е да мислим за опасностите от благоденствието. Р. Михайлов, ПН, 79.
БЛАГОДЕ`НСТВУВАМ. Вж. благоденствам.
БЛАГОДЕ`НСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоденствувам; благоденстване.
БЛАГОДЕ`ТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Лице, което прави или е направил на някого благодеяния. Консулът, .., продължаваше да го поддържа до последният ден на курса и сетне .. препоръча му да се завърне в отечеството си. Белокровский не послуша съвета и още няколко пъти поиска пари от своя благодетел. Ал. Константинов, Съч. 1, 284. Когато турците раниле и Стоимена, то Ильо го вземал при себе си, излечил го и направил го пак байряктарин; но Стоимен оставил изново благодетелят си и бил разбиен от турците още веднъж. П. Хитов, МП, 130.
БЛАГОДЕ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който прави благодеяния. Той и сега им помагаше, като играеше успешно на книги и просеше по някой франк от благодетелни българи. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. Човек открива .. в лицето на Амфитрита благодетелната дама, която хвърляше на негрите в пристаницето на Дакар цели франкове. Св. Минков, ДА, 45.
2. Които въздейства много добре, благотворно върху някого или нещо; благотворен, благодатен. Вера мислеше също, че тя [майка й] бе лишена и от майчински чувства, от нежност, покровителство, .. — поне тя самата не бе изпитала ни едно от тия благодетелни качества. Л. Стоянов, П, 404. Като дава почивка на нервите, тая горска местност дава с благодетелния си смолист дъх сила на разслабените организми. Ив. Вазов, Съч. XV, 122. Трябва да се допусне, че има да станат големи реформи; .., че се вземат мерки за някои безспорно благодетелни реформи. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Благодетелен сън. Благодетелни сълзи. Благодетелно влияние.
БЛАГОДЕ`ТЕЛКА ж. Жена благодетел. Аз съм дете на улицата; моята майка, или по-право моята благодетелка, ме е намерила рано една сутрин на стъпалата на църквата .. занесла ме у дома си. Б. Шивачев, ПЮА, 196-197. Тя [императрицата] .. установи тая безценна търпеливост [на вероизповеданията] .. и тъй тя заслужи да я наричат майка на отечеството и ще бъде наречена и благодетелка на човешкия род, ако постоянствува в това си предприятие. И. Адженов, ВК (превод), 78.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Благодетелка. Агнеса му рана отрила и с кръпа обвила, .. Кога си тръгнала Агнеса към дома, то куче не ся отделяло от нея и .. ся прилепило до благодетелница си. С. Радулов, ГМП (превод), 126.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благодетелен; благотворно, благоприятно. Силното търкане скоро го свести, па и на тях сами подействува благодетелно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203. Възпитанието на жената трябва да бъде толкози по-съвършено, колкото по-много от него чакат, за да може то .. да проявява благодетелно своето голямо влияние връх детето и мъжът. Лет., 1871, 189.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благодетелен; благодетелство. Но малко по малко синките граждани познали благодетелността на новите учреждения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 159.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от благодетел. Благодетелско дело. Благодетелска постъпка.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВАМ и БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Постъпвам като благодетел, правя добро, благодеяния. Тъй също и другите другари на Горазда и Климента просвещаваха и благодетелствуваха на народът в другите градища и области на широкото българско царство. Р. Каролев, УБЧИ, 20. Сичкия си живот преминаха до старост в страх Божий и в правда, .. затуй са стараяха сякога с богатството си да купуват притежания, да благодетелствуват на
