БИЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от билет. Билетно гише. Билетна служба. Билетен център.
БИЛЕТОПРОДАВА`Ч м. Лице, което продава билети. Билетопродавачът с пре-доволен глас попита поради каква причина децата бяха изпуснали влака. П. Стъпов, ГОВ, 124.
БИЛЕТОПРОДАВА`ЧКА ж. Жена би-летопродавач.
БИЛЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от билет (в 1, 4 и 5 знач.). Кондукторите в тре-на събираха пари от неснабдените с билети.. Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари. Ал. Константинов, Съч. I, 70. Но някаква чудна асоциация Петър се чувствуваше като на изпит. Той е застанал пред комисията и трябва да си избере билетче с въпросите. Б. Райнов, ПВ, 97. Дойде ред за устния по математика... Момчетата изтеглиха би-летчетата, затракаха на двете табли. Кр. Григоров, ОНУ, 122. Аз не съм никак компетентен по животнознанието, но кой знае защо, много обичам да посещавам зоологическата градина... Отивам обикновено след обед. Купувам си билетче и влизам. Хр. Радевски, Избр. пр III, 111. —Да я предупредя с едно билетче, с няколко думи, че съм тука. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 76. 2. Листче с предсказания за бъдещето, което специално обучени папагали, морски свинчета, бели мишки или др. предлагат за забава по събори, панаири. — Никой не знае какво ще му донесе сляпата неделя — каза тя,.. — В такъв случай не ни остава нищо, освен да си извадим билетче от някой папагал и да вярваме в предопределението на съдбата. Ем. Станев, ИК I -II, 88. Ще ги видиш около латернаджиите с пащгаци, които вадят билетчета с късмет. И. Йовков, Разк. 1П, 198.
БИЛИА`РД м. Остар. Книж. Квадрилион.
— От лат. bis ’два пъти’ + фр. milliard ’милиард’.
БИЛИДЪ`ВЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Специално оформена къдрица на челото. Дамите показаха нови модели рокли. Фризурите на някои от тях бяха с кръгли билиоъвчета над челата и накитени със скъпи диадеми. Ив. Мирски, ПДЗ, 187. Над челото й падаха няколко грижливо направени „билидъвче-та“, веждите — дебели, изтеглени назад — цридаваха монголовиден овал на очите и`. И. Демирев и др. ОС, 31 -32.
БИЛИ`НА ж. Литер. Старинна руска епическа народна песен с героично, битово или фантастично съдържание. Освобождението! Песен и легенда, билина и предание... Едва ли има друга легенда на света с толкова много лични имена — Скобелев и
Йюко, Калитин и Лавровски. С. Северняк, РЕ, 313.
— От рус. бьшина.
БИЛЕТЕН
БИЛИНГВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Използване на два езика от население обикн. в среда, където е малцинство със свой отделен майчин език; двуези-чие.
— От лат. bilinguis ’двуезичен’.
БИЛИНГВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до билин-гвизъм; двуезичен.
БИЛИНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от билиня и от билиня се; билинясва-не, бильосване.
БИЛИНО`ТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ. от билинотя и от би-линотя се; лъготене, баламосване.
БИЛИНО`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Пренебр. Билиня; лъготя, баламосвам. Те не се усещат, че ги билинотят. СбНУ XIV, 207. билинотя се страд.
БИЛИНЯ`, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Омайвам, омагьосвам някого с билки; бильосвам, билинясвам. И Разш. Лъжа, мамя, билинотя. Колко него да билини света има ли друг човек! СбНУ XIV, 207. Къде е ходил той да билини света от най — напред, не го знайме. Г, 1863, бр. 10, 78. билиня се страд.
БИЛИНЯ`САМ.Вж. билинясвам. БИЛИНЯСВАМ, -аш, несв.; билинясам,
-аш, св., прех. Диал. Билиня; бильосвам. Дано си отидеха по — скоро — стига са били-нясвали децата, за им земат парите. СбНУ XIV, 207. билинясвам се, билинясам се страд.
БИЛИНЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от билинясвам и от билинясвам се; билине-не, бильосване.
БИЛИО`Н м. Число, равно на хиляда милиона; милиард. Хиляда единици образуват една хиляда, хиляда хиляди — милион, хиляда милиона — билион (милиард), и т. н. К. Кърджиев, А, 5.
— Фр. billion.
БИЛИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни.
1. Прил. от билион; милиарден.
2. Като същ. билионна ж. Мат. В съставно числ. Като знаменател на дроб — една част от нещо, разделено на билион равни части. Една билионна. Седем билионни.
БИЛИРУБИ`Н, мн. няма, м. Физиол. Жлъчен пигмент с червеникаво-жълт цвят, междинен продукт от разграждането на хемоглобина в черния дроб. При разрушаването на еритроцитите се освобождава хемоглобин, който постепенно се разгражда и се превръща в билирубин. М. Василев и др., ВБ, 40Ъ. Жълтеницата се дължи на увеличението на билирубина в кръвта, който се отлага в тъканите на различните органи и в кожата. Л. Митов, ВБ, 31.
— От лат. bilis ’жлъчка’ + ruber ’червен’.
БИЛИРУБИ`Н
