БИ`ЛКА ж. 1. Лековито растение. Слагаше върху раната на зайчето лековита билка и то хукваше отново из гората. Св. Минков, ПК, 14. Тя разбираше от всяка болка и знаеше всяка билка коя за какво е. М. Георгиев, Избр. разк., 160. На туй поле чаролейно / знам му билките, тревите, / що лекуват чудодейно / и телата, и душите. Ив. Вазов, Съч. IV, 115. И самодиви в бяла премяна, / .. / Тихо нагазят трева зелена/и при юнакът дойдат, та седнат. / Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Съветите на лекаря и няколкото билки, които ми даде, като ме научи сам как да ги употребя, повърнаха ми здравето. Лет., 1871, 151. За сяка болка Господ дал и билка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 185. // Диво растение, което според народните вярвания оказва някакво психологическо въздействие (влияе за любов или омраза и др.). Да е сабрала, Стоене, [майка ти] / омразни билки, корене. Нар. пес., СбНУ XXXI, 162. „Нея га турчин залиби, / залиби и ша ги земе, / знаеш ли билки ръзделки?“ Нар. пес., СбНУ XXV, 102.
2. Изобщо диво миризливо растение, трева. Хубави билки растат през май, затуй му викат тревен месец, и скоро трябва да се качи горе, на самодивското сборище, преди да се е вдигнала росата, да накъса най-редките и чудновати треви. А. Дончев, СВС, 121. Летните селски нощи, напоени с лекия дъх на полски билки, ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин, Съч. II, 55. Кога напоила цветята, изплевила им поникнатите наоколо всякакви други билки, от които инак биха заглъхнали ревнивите цветя. Т. Влайков, Псп, кн. 28-30, 488.
◇ Кокоша билка. Диал. Пачина, кокошинка2.
Коча билка. Многогодишно тревисто растение от сем. Устноцветни, разпространено по каменливи места, с дребни цветчета. Nepeta.
> Билки диря по баири. Диал. Ирон. Скитам без работа; безделнича.
Не съм билка за мирисане. Диал. Пренебр. Не съм добър, свестен човек.
БИЛКА`Р, -ят, -я, мн. билка`ри, м. Човек, който събира и продава лековити билки или лекува с тях; билкосъбирач. Сама береше билки от долината, ала си имаше и помагачи билкари, които диреха билки по гори и планини, а после ги разнасяха по селата. А. Дончев, BP, 157. Само че този богат и силен владетел бил болен .. Всички прочути знахари и билкари от неговите безкрайни земи ходили в столицата му да го лекуват, но никой с нищо не му помогна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 231.
БИЛКА`РИН, мн. билка`ри, м. Простонар. Билкар.
БИЛКА`РКА ж. Жена билкар.
БИЛКА`РНИЦА ж. Магазин, в който се продават билки; билкарски магазин. Вървях по пътя и раздразнено си мислех за нея [робинята] .. Но после се отбих в билкарницата да купя сушена жълта гъба .. и странното поведение на старата робиня изчезна от паметта ми. Ст. Дичев, Р, 105-106.
БИЛКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с билкар и с билки. — Коньо — извика майка му, — иди до магазин „Билка“ да купиш чай за Руменчо. Момчето се облече и излезе. Билкарският магазин беше през две улици. Л. Галина, Л, 129-130. Билкарско дружество. Билкарско занятие.
БИЛКА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на билкар.
БИ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от билки. Трепти спокойно ливадният въздух, гъст от билкови миризми и лек от чистота. Т. Харманджиев, KB, 640. Билков чай. Билково питие.
БИЛКОЛЕЧЕ`НИЕ*, мн. няма, ср. Лекуване с билки. В нашето народно билколечение се използуват цветните кошнички и облистените връхни клончета на обикновения магарешки трън. Е, 1981, бр. 1067, 3. В билколечението има много научно обясними факти. НК, 1958, бр. 13, 3. Прилагам билколечение.
БИЛКОЛЕЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който лекува с билки. С годините дойде не триумфът, а болест някаква и деспот Звоница легна на постеля. Дойдоха целители и билколечители от четирите посоки на света, но не намериха лек за болестта. Й. Попов, БНО, 68-69.
БИЛКОСЪБИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Организирано събиране на полезни билки. Акция за билкосъбиране.
БИЛКОСЪБИРА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с билкосъбиране. Сред населението в някои краища на нашата страна се създаде хубавата традиция да се берат билки. Билкосъбирателната ни оргазинация е разпростряла своята дейност в цялата страна. ВН, 1961, бр. 3010, 2. Билкосъбирателен пункт.
БИЛКОСЪБИРА`Ч м. Рядко. Събирач на билки; билкар.
БИЛНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бинлик. — Вземам шишето, билника или бъчвата и ги изпивам до дъно. Ст. Чилингиров, ХНН, 120. Тонка Обретенова опекла един шаран и една топла пита, напълнила няколко шишета с ракия и един билник с вино и потеглила за Гюргево. Н. Ферманджиев, РХ, 266.
БИ`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Най-високата, вододелна част на хълм или на планина, от двете страни на която започва надолнище; гребен.
