А зиме, .. тя [температурата] спада и до минус 50°. Това се дължи на студения северен въздух, който нахлува безпрепятствено дотук. Б. Балевски, СП, 9. Те нощем нападнали на пограничния град Амфея; стража нямало в него — те влезли в Амфея безпрепятствено. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 166.
БЕЗПРЕРИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат; безпрестаен, безпрестанен. И мисли си тя: — „Моя дял е тука / / Тук са съдбините ми .. Докогато / ми е уречено да съществувам, / рол скромна имам тук да изпълнявам, / и, в безпреривния въртеж световен, / на поста си ще бъда, неуклонна!“ Ст. Михайловски, Мис., кн. 6, 173. Тая безпреривна война с саксите принела Карлу много усилия. Г. Йошев, КВИ (превод), 165.
— От рус. беспреривний.
БЕЗПРЕСТА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат; безпреривен, безпрестанен. Безпрестайните войни по онова време много тяжко падаха Ришару, както и на другите французски фабриканти. Й. Груев, СП (превод), 206. От многото претоварване разумът ослабява, както и безпрестайната силна светлина вредяше очите. Лет., 1874, 89.
БЕЗПРЕСТА`ЙНО. Остар. Книж. Нареч. от безпрестаен; непрестанно, непрекъснато. Никога да не тръпите да остаят децата .. без работа. Безпрестайно ги залисвайте с всякакво работение наспротив възрастта им. А. Начев, Лет., 1872, 153.
БЕЗПРЕСТА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безпрестаен; непрестанност, непрекъснатост.
БЕЗПРЕСТА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Непрестанен; безпреривен, безпрестаен. От най-старото, от легендарно време, .., тоя планински край е бил театър на безпрестанни международни сблъсквания. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Но страдания на таз клетница от ден на ден ся увеличаваха. Здравие й ся мало по мало разваляше от безпрестанни трудове. С. Радулов, ГМП (превод), 31.
БЕЗПРЕСТА`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безпрестанен; непрестанно, безпрестайно. Около пладне облаците наченаха да са сгъстяват, .. Молнии падаха безпрестанно. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 74. „До дълбока старост безпрестанно да са учим.“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 164.
БЕЗПРЕТЕНЦИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Непретенциозен. Та и да не беше твърде красиво подстригването, девойките заявяваха, че не ще претендират. Такива безпретенциозни бяха и старците, и младежите в село, които някога подстригвах и бръснех всяка неделя. Сл. Трънски, Н, 171. Скромни в оценката на своя талант, те [някои писатели] са снизходителни, добродушни, безпретенциозни и благосклонни към човека. Б. Ангелов, ЛС, 231.
БЕЗПРЕТЕНЦИО`ЗНО. Рядко. Нареч. от безпретенциозен; непретенциозно.
БЕЗПРЕТЕНЦИО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безпретенциозен; непретенциозност.
БЕЗПРЕЦЕДЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е без прецедент, който няма друг подобен на себе си случай; небивал. Успехът на филма „Хан Аспарух“ сред нашата публика е наистина безпрецедентен. Тр, 1981, бр. 264, 3. Безпрецедентен случай. Безпрецедентно събитие.
БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО. Книж. Нареч. от безпрецедентен.
БЕЗПРЕЦЕДЕ`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безпрецедентен. В съобщението се подчертава огромната важност и безпрецедентност на обсъждания случай.
БЕЗПРИЗО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За дете или юноша — който живее на улицата, без дом, без родителска грижа и надзор. Особено тежка е картината [в Истанбул] с безпризорните деца .., те образуват разни банди — .. — избират си главатари и колективно правят кражби и „се борят за хляб“. Ив. Мирски, ПДЗ, 143. Останал сирак, той [Силва Порту] бе отрасъл по крайбрежието между безпризорните момчета. Гр. Угаров, ПСЗ, 8. Интернат за безпризорни деца.
2. Като същ. безпризорни, обикн. мн. Деца или юноши, които нямат дом, които са без родителска грижа и надзор. Безпризорните лесно тръгват по наклонени пътища, увличат се от примера на възрастните. ВН, 1958, бр. 2014, 2.
— От рус. беспризорный.
БЕЗПРИЗО`РНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безпризорно дете, безпризорен юноша. Неволно си спомням за някогашните пусти улици на Москва, за затворените магазини, за сламения хляб, за безпризорниците. Кр. Кюлявков, СПП, 77-78. В ония години по прашните улици на Ташкент скитал един сирак, безпризорникът* Шукур. ВН, 1961, бр. 3003, 2.
БЕЗПРИ`МЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е толкова голям, толкова значителен, че няма друг подобен на себе си, не може да се сравни с друг; изключителен, несравним. Българската младеж .. се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9. Когато разформираха българските баталиони и момчетата се сбогуваха, генерал Черняев им рече:
