— Три пъти!, или: — Десет пъти! — което ще каже, че тия деца са били невнимателни, безчинни, или непослушни два, три и повече пъти. Т. Влайков, Itp I, 217. 2. Който не е в съответствие с реда и правилата за благоприличие; неприличен, непристоен. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина, .. , как блъскаше по чина пръчката си, за да спре безчинното шумене на децата. Ив. Вазов, Съч. X, 152. Две неща са безчинни — да молчиш, когда тряба да говориш, и да приказваш когда тряба да молчиш. А. Гранитски, ПР (превод), 43.
БЕЗЧИНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Безчинство. Побягнал от тъмницата и преди три дни беше един от първите подвижници в кървавите безчиния на Галата. П. Р. Славейков, ЦП Ш(превод), 81. Повън безчинията му са умножаваха. Кой кого бил или му разпукал главата, кой пробол някого си на Башбунар? — се Пенчо. Ил. Блъсков, ПБ I, 29. Тая набожност обаче никак не пречи на котленските овчери да крадат, да продават умрели овце на татарите и да правят други разни безчиния. 3. Стоянов, ЗБВ I, 27. След бащината си смърт дойде в себе си, разкая ся за безчинията на младостта си и начена да живее живот целомъдрен. П. Р. Славейков, СК, 40.
БЕЗЧИ`ННИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който върши безчинства. Те не се различаваха от влашките развратници и оезчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия. Ил. Блъсков, ДБ, 13.
2. Човек, който нарушава реда, приличието; немирник, палавник. Идват след това пред учителя един по един прегледниците, що надзирават децата, кога си отиват на редици от училището, и всеки от тях прочита списъка па така наричаните безчинни-ци. Т. Влайков, Пр I, 216. Внезапно някой се хвърли във водата и пръските й умокриха цигарето му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин. Ив. Вазов, БП, 71-72.
БЕЗЧИ`ННИЦА ж. Остар. Книж. Жена безчинник.
БЕЗЧИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безчинен. Недей скача лудешки и не играй безчинно и невнимателно. П. Р. Славейков, ПЧ, 35. Детенце малко с поглед лазурен, / .., / Смей се, пей, викай, играй безчинно, / дор не си йоще на път в морето. Ив. Вазов, Съч. I, 127. Напусто ся мъчеше Кортес да удържи безчинно разбягалата си войска и да я тури в редове. П. Кисимов, OA II (превод), 164.
БЕЗЧИ`ННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от безчинен. Пеш-ците бяха остали много назад и, за да ги стигнат, принудиха ся почти тичешком да прибързат, .., така що дойдоха совсем умалели и откапали от труд и ся представиха пред неприятелите без никакъв ред и с голяма безчинност и размешеност. Г. Кръс-тевич, ИБ, 139.
БЕЗЧИНИЕ
БЕЗЧИ`НСТВАМ и БЕЗЧИ`НСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша безчинства. Колкото по-често из селата ставаха обири и убийства, толкова по-люта омраза закипяваше в гърдите за отмъщение. Ето на, убиха Мемиша .. Сега заптии ще плъзнат по селата, ще разпитват, ще ядат и пият, ще безчинствуват. .. Д. Марчевски, ДВ, 76. Случваше се и друго: ако дойде турски или арнаутски зулумджия и безчинствува в селския дом — стопанинът или неговият син дига секирата и му разцепва главата на две. Д. Талев, И, 259.
БЕЗЧИ`НСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствам; безчинствуване.
БЕЗЧИНСТВО, мн. -а, ср. Книж. Грубо нарушение на установените обществени норми, непристойно деяние; безчиние. Всеки перущенец — мъж, жена, тръпнеше само при мисълта за свирепите башибозуци. Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими. Г. Караиванов, П, 6. Тези дружини [от кърджалии] извършвали многодневни набези над съседни и по-отдалечени райони, а подир безчинст-вата си, натоварени с плячка, се завръщали по местата, от които произхождали. В. Мутафчиева, KB, 106. // Лошо, неприлично държание, лоша неприлична постъпка; безпътство. За него бяха много по-важни престъпленията на „Никотиана“ срещу народа, .. Но едновременно с тях той се бе осведомил неволно и за миналото на Ирина, за продажността и`, за подлостите и`, за любовниците, оргиите и бгзчинствата и`. Д. Димов, Т, 672. Щом влезе в мрежата ти един човек, ти трябва тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш!. . , Ти го въвличаш в компании, дето играят на карти и други игри, .. , заплиташ го в бойове и други безчинства. Н. Бончев, Р (превод), 46-47.
БЕЗЧИНСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от безчинствувам; без-чинстване.
БЕЗЧИ`СЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се изброи; безброен, безче-тен, неизброим. Често от някоя височина погледът му обфаща обширен кръгозор, напълнен от безчислени долини и рътлини дори до небосклона. Ив. Вазов, Съч. XII, 113. Из своя вечен път тържествено-спокойно / безчислени звезди вървят в движене стройно. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62. Безчислените стада мериноси, които са разпръснати по долините, дават добра вълна. Ив. Богоев, ВГД (превод), 211. Без-числено множество.
677
БЕЗЧИСЛЕН