съдба и много други дивотии. С, 1888, бр. 210, 2.
АХА`Т м. Минер. Разноцветен минерален агрегат от кварц и малко опал, който се използува като полускъпоценен камък за украса и в техниката (за призми за везни и др.). А Четвъртитият храм бе сграден върху пъстър ахат. Н. Райнов, БЛ, 45. Пашата хвърли небрежно покрития със сняг шинел върху дивана, приближи край горещия мангал и запали посипаното с ахати наргиле. Д. Линков, ЗБ, 137. От тази сделка Куртев удари голяма печалба, защото продаде два златни пръстени с чисти диаманти, сребърни пръстени с два големи ахата и цяла колекция от истински перли. И. Демирев и др., ОС, 41.
— От гр. ἀχάτας през нем. Achat. — Друга (остар.) форма: ага`т рус.
АХА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от ахат или е украсен с ахат. Намериха го [младия воин] замислен, облегнат о един ахатов стълб в перистила на празничната горница. Н. Райнов, ВДБ, 160. Ахатов камък. Ахатов пръстен. Ахатови обеци. Ахатово наргиле.
2. Прен. Който има цвят и блясък на ахат. Зад него [мискета] бе тамянката: тя е „русо“ грозде — прозрачни, ахатови зърна, в които се вижда семката. К. Константинов, СЧЗ, 149. Киро Доганов не се опита да я ухажва, а се устреми към нея с безогледна мъжка любов, която гореше в черните му ахатови очи. И. Петров, MB, 13-14.
А`ХВАМ, -аш, несв.; а`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж издавам възклицание „ах“ поради възторг, учудване, болка, съжаление, недоволство и др. Хората гледаха [богатствата на султана] със затаен дъх. Не беше ли това омайният свят на „Хиляда и една нощ“? Тези, които животът още не беше смачкал, ахваха очаровани. Ст. Дичев, ЗС I, 14. Редакторите от ежедневния печат ахват от почуда, събират се веднага на заседание. Г. Бицин, РД, 1950, бр. 282, 2. Бързаците .. ахваха като за жив човек, когато комбайнът хлътнеше в някоя трапчинка и огромният му корпус се клатушнеше. Ст. Даскалов, СД, 590. Все по-дълбоко Бекир забиваше кирката, ахваше при всеки удар, дупката се уголемяваше и му се струваше, че не земята, а сърцето си дълбае. Б. Несторов, СР, 189.
А`ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахвам. Над поляната мина като трепет безмълвно ахване — партизаните гледаха смаяни от изненада и не знаеха какво да предприемат. П. Вежинов, НС, 200.
АХЕ`ЕЦ, мн. -е`йци, м. Лице от древногръцко племе, което е водило война с Троя; ахеянин. В Лакония живеели ахейци. Те имали своя писменост и създали високоразвита култура. Ист. V кл, 107. При това доряните, като господствующий народ, притеснявали покорените свои ахейци. Г. Йошев, КВИ (превод), 60.
— Друга (остар.) форма: аха`ец.
АХЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ахеец. Тук е расла Ифигения, клетата царска дъщеря, пожертвувана на боговете за успешното пристигане на ахейските кораби до Илион. К. Константинов, ПЗ, 209.
— Друга (остар.) форма: аха`йски.
АХЕ`ЯНИН, мн. ахе`яни, м. Остар. Книж. Ахеец; ахаец. Тий два народа [елините и пеласгите], като ся смесили, начнали да ся именуват гърци и разделили ся на четири поколения: доряне, еоляне, йоняне и ахеяне. Г. Йошев, КВИ (превод), 53.
АХИЛЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Ахилес (Ахил) (един от главните герои в Омировата „Илиада“). Ахилесова сила. Ахилесов гняв. Ахилесова хубост.
◇ Ахилесова пета. Книж. Най-слабото и уязвимо място, слабост на някого или нещо (от древногръцкия мит за Ахил, който бил уязвим само в едната си пета, тъй като майка му, богинята Тетида, го държала за нея, когато го потопила в свещената река Стикс с цел да го направи безсмъртен). Изглежда, капитанът бе засегнал ахилесовата пета на Желязков. Д. Вълев, 3, 163. Кой ще поеме политическото ръководство на контрапреврата. Тук беше ахилесовата пета на преврата в София, тя можеше да провали и акцията в Пловдив. В. Геновска, СГ, 479-480. Той държи за оборота на вагоните. Това е ахилесовата пета на гарата. М. Марченски, П, 161.
Ахилесово сухожилие. Анат. Сухожилие в задната част на пищяла от коляното до петата.
— От гр. собств.
А`ХКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Многократно възклицавам „ах“ поради възторг, учудване, болка, съжаление, страдание и др.; ахам. А селяните, които се чувствуваха сега съвсем дребнички при Доча, изгледаха го с една благоговейна почит и само ахкаха от учудване. Т. Влайков, Съч. III, 128. Фитов поръча да вземе двата опозиционни вестника. Той беше свикнал да ги разгръща, да ахка от удоволствие* при ругатните срещу отечественофронтовската власт. Г. Караславов, Избр. съч. X, 126. Гъркът и жена му слушаха потресени. Жената ахкаше от ужас, а мъжът се разхождаше, пъшкаше глухо. Д. Димов, Т, 629. — Какво разбираш ти с женския си ум, бе женице! Ти само знаеш да охкаш и да ахкаш. И. Петров, НЛ, 140. • Обр. Беше се появил вятър. Течеше между върбака, ахкаше в каменното гърло на моста. Г. Стоев, Зав., 102.
2. С предл. по. Желая силно нещо или някого. Тоя човек с русата си брадичка, с шеговития си тон и важната си тържествена походка й харесваше. Той й харесваше и защото много сестри и кърмачки ахкаха по него. Б. Болгар, Б, 123.
