да. Едно момче ми го даде. П. Проданов, С, 90.
10. Като същ. Ахане, възклицаване. — И песните им слушай, няма вече ах и ох, ами все пушки и саби звънтят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. — Пият запотени студена вода, после се излягат като биволи на земята. И утре ще има ах и ох! Болести, отсъствия от училище и мамини сълзи. А. Гуляшки, Л, 397. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. И каква любов? Игра. Прелестна игра, без ах, без ох. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
АХА`1 и А-ХА` частица. Разг. 1. При отговор — за означаване на потвърждение; да. — Нали отивате до Ропотамо? — попита Филип. — Аха — каза капитанът, без да вдигне глава. Ем. Манов, БГ, 72. — Манило! — извика Бенко. — Ти ли си? — Аха! — последва къс отговор. Ал. Бабек, МЕ, 236. — Е, какво, ти да не си решила да спиш тука при кравите? .. — Аха! Ст. Даскалов, СЛ, 57. — Тошко, ти ли си, бе? — зачуди се Атанас Щерев на високия и едър млад овчар, .. — А-ха, аз съм — завъртя глава Голям Борован. Д. Ангелов, ЖС, 152.
2. За означаване, че действието, означено след частицата, почти настъпва; насмалко, а а-а. Още от вратата жена ми разправя цялата случка и устните е треперят — аха-аха да заплаче. Св. Минков, РТК, 193. — Щом ме погледне някой, струва ми се, че знае и — а-ха, ще му кажа сама… Й. Йовков, А, 115. Щом чу хазяйката, че е ерген, широка усмивка се разля на устните й, и аха да заподскача като същинско дете. Кр. Григоров, Н, 179. Ще изпише например петел, а той сякаш е жив, а-ха да изккурига и да запляска с криле. А.* Гуляшки, ЗР, 54.
АХА`2, А-ХА` и (удължено) аха`-а и аха`-а-а междум. 1. За израз на досещане; ах, а. — Какво имах друго да ти кажа? Аха, сетих се: ще ми купиш едно щъкалце с елбасанско дървено масълце. А. Каралийчев, ПГ, 117-118. Върху шията на младежа зееше рана от куршум и на две крачки от него се търкаляше кутия с бензин. А-ха, ето откъде идеше миризмата на бензин!… Д. Димов, Т, 538. — Я! Какво чисто влакно! Но защо е узрял само този стрък? Аха, нещо го е яло, все едно че го е окършило. П. Бобев, ГЕ, 84.
2. За израз на изненада, учудване; а. Аз бях скрила цветята зад гърба си, открих ги и му поднесох китката. — Аха, хризантеми! — учуди се искрено той. Г. Райчев, Избр. съч. I, 178. Мечо се навря вътре. Слуша — някой хърка в тъмнината. Гледа — нещо се сивее. Една глава в мрака се белее. — Аха, че това е вуйчо Язо! Ем. Станев, ГЧ, 12. Погледнах още… а-ха-а-а! — виж, каква била работата! — Кита се фанала и тя на хорото и играе до леля ти Гена. Т. Влайков, Съч. II, 12. Издига с две ръце куртката, гледа дупките по нея и брои с глас: „Една, две, три… Аха! И тука!… Шест, седем…“ Й. Йовков, Разк. I, 22.
3. За израз на закана; а. На пътната врата стоеше майка ми със сърдито лице и пръчка в ръка. — Аха — каза тя, като ме видя, — ето те и тебе най-после! П. Незнакомов, МА, 117. — Аха… вашата майка! — извика той на турски. — Сега ще видите вие! Д. Талев, И, 448. — Аха — закани му се с глава попадията: — Сега тъй, а? Като дойде най-напред учителката, не я искахте. Д. Талев, ПК, 248.
4. За израз на присмех, подигравка. — А-ха! Почна да издаваш глас! — изскимтяха в злобен смях палачите. — Вода! — замоли Ванко отпаднало. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. — Как ще стане ли? — скочи Бенков. — Аз ще занеса тия пари в Цариград! Ще ида в Цариград, пък ще видим какво ще стане. — Аха — смигна Аврам Немтур, та всички да го видят, — ще отидеш ти, демек… Д. Талев, ЖС, 139-140.
5. В съчет. с иха — подвикване при хоро, ръченица. Всички крака размотаха, / кръшно хорце свиха в час. / .. — И-ха, а-ха! Вред ехти. СбХ, 20.
АХА`ЕЦ, мн. -а`йци, м. Остар. Ахеец; ахеянин. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 9.
АХА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от ахаец; ахейски. Още дори и заплашваш да вземеш ти мойта награда, / що я за много труд дадоха мен синовете ахайски. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 12.
А`ХАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Ахкам. Сичките ораторствуваха, секи даваше команди и своето мнение, ахаше и охаше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове. З. Стоянов, ЗБВ II, 25. Убил човек сред пътя / .. Тук някой аха, тамо друг се кръсти — / та как можа тъй ножа да завре! К. Христов, Избр. ст, 155.
АХА`МИН, мн. аха`ми, м. Остар. Хахамин; равин. — Госпожица, колкото и жената на ахамина, издума ниско Иванова първа. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 79. Аз ще ида турчен да стана / или ахамин в Селаник. Л. Каравелов, Съч. I, 30.
А`ХАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от ахам. Изведнъж почувствувах, че това всъщност е най-поносимият разговор между нас двамата в тоя миг. Всички ахания: „Каква хубава нощ! Какъв чист сняг!“ .. биха опетнили бялото настроение. Бл. Димитрова, ПКС, 124. Па защо ли много думи, горещи цалувки, ахания и охания там, гдето говори самото сърце, чистата душа и нефалшивите чувства? З. Стоянов, ЗБВ III, 98. На другия ден „Н. П.“ се изпълваха с удивителни и въпросителни, с ахания и охания, с оплаквания на България и нейната
