бях бараба. В. Ченков, ПС, 82. Мина някакъв дявол край масата ни, явно шокиран от неравностойния си външен вид, намигна ми бързо, приятелски (поздравяваше ме за мадамата — мене, толкоз явния бараба) и в този миг аз бях страшно щастлив! Д. Цончев, ЧС, 19. // Волен, непокорен, независим от социални норми човек. Пак ли заплашваш? Забравяш, че парада командувам аз! — Левак! Аз съм бараба бе! Морска душа! Сам съм си господар! С. Чернишев, ВМ, 137.
2. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета. _Ит. barabba ’мошеник, лъжец’.
БАРАБАН м. 1. Ударен музикален инструмент без определена тонова височина, който представлява дървен или метален цилиндър с основи от опъната кожа, където се удря с две дървени палки или филцов ударник в зависимост от големината му. Димо, общинският слуга, слизаше по стълбите на общината и весело потропваше с палката по барабана. Й. Стоянов, ПД, 34. „Музиката не може да се опише - саксофон и три тъпана, един голям барабан и отстрани — две малки“. П. Ангелов, Ж, 122.
2. Техн. Машинна част с форма на кух цилиндър (рядко конус или многостен), въртяща се около оста си при работа, която има различна функция според вида на машината. Петко включва единия електромотор, барабанът се завъртява и теленото въже тежко и бързо се спуща. С другата ръка той управлява огромната стрелка на крана. Л. Галина, Л, з8. Вършачката е хармана на Сенебирлията беше спряла — .. Все тъй ядосан, Сенебирлията седна срещу барабана и започна да подава, като бясно тъпчеше ръкойкище и все още викаше към работниците. Й. Йовков, ВАХ, 146-147. Облегнат на барабана на веялката, Кабака гледаше към изгрева. Г. Караславов. Избр. съч. I, 184. След като се напълни бункерът, цялата порция се изпразва в сушилния барабан, а бункерът започва да се пълни отново. Д. Христов, СПМ, 462. По такъв начин всички материали, съставляващи шахтата, се наслояват на лентата и се отнасят в апарат за смесване — въртящ се смесите-лен барабан. Ц. Цветков, М, 110.
3. Архит. Цилиндрична или многоъгълна част, върху която лежи куполът. Когато гледаме църквата отвън, най-силно впечатление ни прави нейният строен барабан, украсен с тесни и високи плоски ниши и прозорчета, засводени с полукръгли арки. Ст. Михайлов, БС, 125. Погледнат от вътрешността на църквата, куполът стъпва на барабан, оформен като колонада. М. Би-чев, АНВ, 26.
4. Въртяща се цилиндрична част на револвер, в която се поставят патроните за изстрелване. Едничкото богатство, което се намираше в пояса му, беше един малък револвер с два-три патрона в барабана. Г. Караславов, Избр. съч. II, 400. - Огън - изкомандува малкият бранник Бакиров и изпаднал в детински жесток патос заизпраз-ва барабана със звънко ечене на оси в летен ден, сякаш си играеше на война. Д. Вълев, 3,200.
барабан
О Бия (удрям, ударя) барабан<а>. Разг. Давам гласност на нещо; разгласявам. — А бе не съм му казал! .., ама той, изглежда, се досети. — Леле, Тончо, какъв си човек, та биеш барабан! Ст. Даскалов, СЛ, 217. — Другарю командир, изглежда се готвите за нападение на Брезово?... — Кой е ударил барабана? — отвърна Камен изненадан. — Така дочух. К. Ламбрев, СП, 171. <Като> на барабан. Разг. Припряно, набързо, без да може да се обмисли. Нареждане за въстание — припряно, като на барабан, и — отменяне в последния момент! Недомислие ли бе това, недоразумение ли или просто предателство? Г. Караславов, ОХ IV, 548. Ще докара стоката, ще обяви разпродажба на барабан и за два дни ще й прибере парата. Т. Харманджиев, КЕД, 53.
— От тат. през рус. барабан.
БАРАБАНДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. 1. В миналото — общински служител, който разгласявал на публични места разпорежданията на властите, като призовавал слушателите с биене на барабан; глашатай, барабанчик. Барабанджията завърши четенето и навалицата взе да се разотива. Т. Харманджиев, КЕД, 175.
2. Разг. Барабанчик (в 1 знач.); барабанист.
3. Разг. Работник, който обслужва барабан (като част от машина или механизъм); барабанист. Намерихме си,., един барабанджия за върщач]сата,.., премята,.., снопите като нищо. И. Йовков. ЧКГ, 203.
БАРАБАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до барабан (в 1 знач.). Чу се барабанен удар. На сцената беше излязъл палячо, който биеше барабан-че. Ст Станчев, ВН, 1953, бр. 307, 4. На стройни редици, / под звук барабанен с напевна команда / вървяха те. Ем. Попдимит-ров, Събр. съч. V, 204. Барабанна палка. 2. Който се отнася до барабан (във 2 знач.). Въртяща се барабанна пещ. Барабанна сеялка.
О Барабанен огън. Воен. Съсредоточена, бърза стрелба от артилерийски системи.
БАРАБАНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от барабаня. Барабаненето се засилва, превръща се в хипнотичен пулс, съпроводен с песни, долетели сякаш от далечното минало. П, 1991, бр. 1, 8.
БАРАБАНИСТ м. 1. Музикант в оркестър, който изпълнява партията за барабан. Има свободни места в оркестъра. Обявен е конкурс за цигулари, флейтист и барабанист.
2. Барабанчик (в 1 знач.). През площада ми
БАРАБАНИ СТ
