мраморни плочки, тухли и андезитни камъни, образуващи разни геометрични форми. Ст. Михайлов, БС, 67. Скалният състав на Средногорието е един от най-разнообразните. Като започнем от старите метаморфни скали (гнайс и пр.), придружени от гранити и свършим с най-младите от терциера и дилувиума. Особено голяма важност между тях играят пясъчниците, мергелите и туфовете от горната креда, придружени с многобройни еруптивни (андезитни) маси. ПН, 1935, кн. 8-9, 115. Андезитна магма.
АНДЕЗИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от андезит. Андезитов цимент. Андезитов чакъл. Андезитов грис. Андезитово брашно. Андезитови туфи.
А`НДЖАК частица. Простонар. За уточнение и подчертаване на нещо; именно, точно, тъкмо. Да бе имал зрение, той би фръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят. — Анджак сега ми трябваха очите! — мислеше си той [дядо Йоцо] горчиво. Ив. Вазов, Съч. X, 96. — Ех и ти! — сгълча я Иваница. — Как можа да ги измислиш такива! Кънъо е сиромах човек, а ТКЗС-то е анджак за сиромаси направено! А. Гуляшки, СВ, 300. — Хубаво, слънце, анджак за работа. Л. Стоянов, X, 73. Защо съм печелил? Анджак за днешния ден, да помни секи и да приказва кога съм сватба правил, кога съм сина женил. Ил. Блъсков, ПБ , 49.
— Тур. ancak ’само, при това, едва’.
АНДРО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с мъж, с мъжкия пол, напр.: андромания, андрофобия.
— От гр. ἀνήρ, ἀνδρός ’мъж’.
АНДРОГЕ`Н м. Биол. Вещество, което има биологично действие на мъжки полов хормон и обикн. се използва като лекарство; мъжки полов хормон. Семенникът от раждането до пълното угасване на половите функции у мъжа отделя андрогени. А. Гюровски, АЧ, 313. Хормони, вземани орално или инжектирани, имат като странично действие поява на акне. С това са известни андрогените, литият. Леч., 1999, бр. 49, 5.
— От гр. ἀνήρ, ἀνδρός ’мъж’ + ένος ’род’.
АНДРОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до андроген. Под въздействието на мъжките полови хормони, наречени още андрогенни хормони, в организма на мъжките животни и на мъжа протичат съответни изменения — появяват се вторичните им полови белези. Б. Койчев, Б, 99.
АНДРОГИ`Н м. Книж. Човек или животно с признаци на двата пола; хермафродит.
— От гр. ἀνδρόγυνος*.
АНДРОИ`Д м. В научната фантастика — робот с хуманоиден вид, създаден от биологичен материал изкуствено. 2019-а година. Чрез генно инженерство са създадени андроиди, използвани за колонизация на други планети. ВЖ, 1999, бр. 47, 19. На далечната планета Маркус през XXI век. Зъл тиранин .. е поробил група андроиди. 24 часа, 1998, бр. 191, 15.
— От гр. ἀνήρ, ἀνδρός ’мъж’ през фр. android.
АНДРОЛО`Г, мн. -зи, м. Лекар, специалист по андрология. Андролози .. са разработили нов метод за лечение на мъжки стерилитет. Леч., 1999, бр. 8, 1.
АНДРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до андрология. Анрологичен кабинет. Андрологично изследване.
АНДРОЛО`ГИЯ ж. Мед. Дял от урологията, който изучава заболяванията на пикочната система и половите органи у мъжа.
АНДРОМА`НИЯ ж. Мед. Ненаситна страст у жена към мъжкия пол.
АНДРОМЕ`ДА, мн. няма, ж. Астрон. Съзвездие на северната небесна полусфера, в което се намира една от най-близките до Земята галактики, видима с просто око.
— Гр. от собств.
АНДРОФА`Г, мн. -зи, м. Книж. Човекоядец, людоед.
АНДРОФА`ГИЯ ж. Книж. Човекоядство, людоедство.
АНДРОФО`Б м. Книж. Човек, който мрази мъжете, обикн. жена; мъжемразец.
АНДРОФО`БИЯ ж. Книж. Омраза към мъжете; мъжемразство.
АНЕВРИ`ЗМА ж. Мед. Локално торбовидно разширение на голям или среден кръвоносен съд, предизвикано от аномалии в развитието или от патологични изменения, което може да се спука и да причини кръвоизлив. Обилно, смъртоносно кръвотечение от белите дробове се среща при спукване на аортна аневризма. М. Василев и др., ВБ, 50. В самата аорта се образуват много често тромби, ако се явят условия за забавяне на кръвния ток, а това става при разширението й /аневризма на аортата/. Б. Кърджиев, ОПА, 127.
— От гр. ἀνευρισμός ’разширение’.
АНЕКДО`Т м. 1. Литер. Кратък разказ за любопитно произшествие из живота на бележита личност. Вред отдето е минувал, слепият песнопоец и артист Колчо трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Пише той главно разкази, фейлетони, а понякога и анекдоти. К. Кюлявков, ОЛ, 11. Колкото за последния [Йосиф II] твърде ще си имат мястото анекдотите за него, от които ученикът ще се научи да обича и уважава челяка в императора. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 14-15. Джумайци, .., чирпанци
