Древните народи в Египет употребявали нефтената смола при балсамирането на египетските владетели — фараоните. П. Мандев, СПВ, 50.
— Друга (остар.) форма: балзами`ране.
БАЛСАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Балсамен, балсамов. Узрелите плодчета [на хвойната] са големи колкото грахови зърна, не са сочни и притежават особена, остра балсамична миризма. А. Бойчинов, ПХ, 22.
БАЛСА`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до балсам; балсамен. От Понтеведра до Валенция, от Сан Себастиян до Кадикс тя виждаше само манастири, катедрали и полихромни статуи на Христос, Богородицата и на безброй светие — трагични идоли с кървави рани по тялото, с балсамови сълзи в очите. Д. Димов, ОД, 150. Балсамов аромат.
2. От който се добива или приготвя балсам. По източните склонове на Скалистите планини е разпространен така нареченият балсамов бор, от чиято кора се отделя прозрачен лечебен сок — балсам. Л. Мелнишки, К, 28. От употребата на тези ароматни смолести вещества от растителен произход и главно на смолата от балсамовото дърво произлиза и името на самия начин на това запазване на трупа — балсамирането. ВН, 1959, бр. 2399, 4.
3. Който съдържа балсам или е приготвен с балсам; балсамен. Балсамова смола. Балсамов терпентин.
БАЛСАМО`САМ. Вж. балсамосвам.
БАЛСАМО`САН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от балсамосам като прил. Балсамиран. Само на две места в Библията ся споменува за балсамосани человеци — за Якова и за Йосифа. ИЗ, 1877, 425.
БАЛСАМО`СВАМ, -аш, несв.; балсамо`сам, -аш, св., прех. Остар. Балсамирам. А за да запазят умрялото тяло, каквото да си прибере изпосле душата, египтянете го балсамосвали, т. е. изваждали вътрешността на тялото, па го мазали и пушили с миризливи масла и треви. ВИ, 4-5. Тялото Йоакимово го балсамосаха. И най-после клетникът баща ся убеди да отдаде узаконеното на мрътвия си син. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 77. балсамосвам се, балсамосам се страд.
БАЛСАМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от балсамосвам и от балсамосвам се; балсамосвание.
БАЛСАМО`СВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Балсамиране; балсамосване. Моите медицински колеги .. искаха незабавно да се захванат с опити, за да изследват свойствата на направеното балсамосвание, но аз се възпротивих. ССГ (превод), 19-20.
БА`ЛСАРА ж. Диал. Микроскопична паразитна гъбичка по листата на лозата; лозова плесен. Друга болест, от която най-често страдат нашите лозя е: маната — ба`лсара. Хр. Даалиев, ТИ А, 10.
— От тур. balsira. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БАЛСАРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За лоза — който е нападнат от паразитната гъбичка балсара.
БА`ЛСУДЖУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид сладкиш, приготвен от сгъстена гроздова мъст, нишесте и орехови ядки под форма на суджук; мъстеница. На ръката ми са нанизани четири гевречета, а пред мен, в една жълта книга, се мъдри цял балсуджук, пълен с орехови ядки. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 15. Те [кадъните] се гушеха една в друга, ядяха с каносани пръсти балсуджук и се смееха. Ст. Сивриев, ПВ, 148.
— От тур. bal-sucugu.
БА`ЛТА1 ж. Диал. Мочурливо, блатисто място обикн. обрасло с гора и храсти. Тукашните селяни бяха повечето бабадашки българи, пришълци откъм балтите и езерата на Дунава. Й. Йовков, Ж, 1945, 11. Потърсени били други обяснения за произхода на долината, която е част от голямата крайбрежна балта, проточена от село Ветрен до Силистра. В. Бешовски и др., ЕП,
БА`ЛТА2 ж. Диал. Брадва, секира, балтия.
— Тур. balta. — Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БАЛТА`ВЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от балтавя се; балтаене.
БАЛТА`ВЯ СЕ, -иш се, мин. се. -их се, несв., непрех. Разг. Балтая се. Йоня отдъхна. Ах, какъв товар се свлече от плещите й! Тази вечер не трябваше да се балтави, тази вечер нямаха време да се бавят! Г. Караславов, ОХ IV, 530.
БАЛТАДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. 1. Истор. Войник от стражата на султанския харем, въоръжен с копие, чийто връх наподобява брадва. Пред средната врата — .. — бостанджиите, които вървяха подире им, ги предадоха на балтаджиите, а при третата пък балтаджиите — на белите евнуси. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 63.
2. Диал. Брадвар, секач. Докара балтаджии, бичкиджии, а че ги раздели на две: едните сториха бичкия в дерето, а пък другите се шумнаха в гората да секат дебели дървета за дъски. Н. Хайтов, ДР, 72. Па си вика чести царо / триста души балтаджии, / да отсечат честа гора, / честа гора Богданова. Нар. пес., СбНУ XI, 37.
— От тур. baltaci.
БАЛТА`ЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от балтая се; балтавене. Мразя балтаенето. Още ли не си готова за тръгване?
БАЛТАЛЪ`К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Обществена гора, отстъпена от държавата
