Page:RBE Tom1.djvu/491

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


от българските или византийските царе през Средновековието като символ на власт. Блещи въз Ивайла царска багреница. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 49. Багреницата, която обличаше снажното му [на царя] възпълно тяло, беше осеяна с бисери. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И Симеон раздра царската си багреница и обля с горещи сълзи изстиналата ръка. Ив. Вазов, Разк. XIII, 40. Пурпурната златовезана багреница се спущаше на дипли, на дипли от раменете му. И. Вълчев, СКН, 424.


БАГРЕНО нареч. Рядко. По отношение на багрите, на цветовете. Преобладават вписани един в друг многоъгълници и окръжности, които майсторът-мозаист сполучливо е разработил багрено. ВН, 1960, бр. 2707, 4.


БАГРЕНОНОСЕЦ, -мн. -сци, м. Истор. Епитет на член от управляващия владетелски род във Византия и средновековна България.


БАГРЕНОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Истор. Епитет на лице, което по рождение принадлежи към управляващия владетелски род във Византия и средновековна България. — Царица Неда е майка на багре-нородния българска цар, комуто аз служа. Ст. Загорчинов, ДП, 93.

— Друга (остар. книж.) форма: багрянорбден.


БАГРЕЦ, мн. няма м. Рядко. 1. Яркочервена багра, цвят. Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад. Там се губеше вече последният кървав багрец и полека-лека се открояваше във вечерната дрезгавина. Елин Пелин, Съч. 1, 80. По бледото му, почти безкръвно лице кръвта беше почнала отново да струи и го покри със слаб багрец. Д. Спространов, ОП, 211. 2. Багрило. — С багрец от миск,.. и сажди ги [жените] учех да шарят вежди,.., за да раздухват в жилите на мъжа безумие на гибелна страст. Н. Райнов, КЦ, 114.


БАГРИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.

1. Който се отнася до багрене, до боядисване. Според запазените исторически и археологически сведения химията е била силно развита в древния Египет, където тя е служела изключително за практичии цели.., кожарство, пивоварство, багрилна техника и пр. Хим. X кл, 1950, 3. Багрилен процес. Багрилен цех.

2. За вещество — който оцветява, багри. Багрилните вещества придават типичната окраска на плодовете и зеленчуците и подобряват техния външен вид, П. Даскалов и др., ТК, 23. Естествените ахати са белезникави или синкави, но могат да бъдат лесно изкуствено оцветени чрез потопяване и обработване в различни багрилни разтвори. Геол. IX кл, 99.


БАГРИЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. В миналото — човек, който се занимава с багрене, боядисване на тъкани; бояджия. Кунчо, дядото на Левски, бил по професия багри-лец на гайтани. Н. Ферманджиев, РХ, 90.

багрено


БАГРИ`ЛКА ж. 1. Багрило, боя. Стените му бяха боядисани с виненочервена баг-рилка. Н. Райнов, БЛ. 46. 2. Цвят, окраска. По сергиите цъфваха шарени шамии, мамеше окото тежко черно и тъмновинено, с цвета на алена кръв кадифе и копринени платове с пъстри багрил-ки. Д. Спространов, ОП, 39.


БАГРИЛО, мн. -а, ср. Вещество, което оцветява, багри; боя. Пурпурът, ализари-нът и индигото са най-често употребяваните природни багрила за оцветяване на различни тъкани. Хим. XI кл., 1965, 3. Аз не видях друго, освен дебелашки литографии, нацапани небрежно и неумело с багрило. Ив. Вазов, Съч. IX, 127. И после се сви [Петър Осоговец] в едно ъгълче на студената работилница, разтри с пръст в глинена па-ничка кафяво багрило, наля малко вода,.., па сложи на плоча пергамента и почна да пише. Н. Райнов, КЦ, 124.


БАГРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който сс отнася до багра, цвят; багрен. Една изложба, която буди радост със звучните багро-ви съчетания, които имат прелестта на песни.. Силата на Пенчо Балкански като художник е колоритът. Той употребява всички цветове. НК, 1958, бр. 8, 6. Танев не е нито портретист, нито художник на фи-гуралната композиция. Досега човешката фигура е имала чисто багрово или композиционно значение в картините му. НК, 1958, бр. 35, 6.

2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багрен. От окопа се издигна ракета. . Върху гъсто напластените кълба на мъглата,.., заиграха багрови блясъци. И. Йовков, Разк. I, 192. Дванадесетгодишният му син спеше на кревата зад майка си. Лицето му бе багрово, а по челото се стичаха ситни капчици пот. Ив. Хаджимарчев, ОК, 389.


БАГРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Придавам цвят на текстилни и др. материали посредством боя, багрила; боядисвам, оцветявам. Везеше и багреше лен и вълна, редеше людете си и вред около себе си пръскаше радост и смях. М. Смилова, ДСВ,

140. Погледнете „болгарката“ как багри престилките и торбите, вижте какво изящество и естетическа мярка проявява тя при изработването на сукманите. Н. Хайтов, ШГ, 16. Вътрешността на живото ядро изглежда еднородна. Когато багрим клетките, ядрата поемат повече багрилка, отколкото протоплазмата. Бтн. VI кл, 16. От незапомнени времена., претопявали металите в земледелчески оръдия, в оръжия и различни предмети за украшения, готвили, прели, тъкали и багрили. Лет., 1874,

141. // За течност - придавам багра, цвят (обикн. червен) на нещо; оцветявам. Из носа

багря