нещо. — Помислете, госпожо, вие имате един благороден и горещо любящ съпруг, той афронтира общественото мнение — разбирате ли, какво значи това за човек като Гойчева, да афронтира общественото мнение? Ив. Вазов, Н, 95. афронтирам се страд.
— От фр. affronter.
АФРОНТИ`РАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от афронтирам и от афронтирам се.
А`ФТИ мн., ед. (рядко) а`фта ж. Мед. Малки повърхностни и силно болезнени язвички с жълто-бял цвят, оградени от червенини, които се появяват по лигавицата на устата. Засягат се [при синдрома на Райтер] също кожата и лигавиците — появяват се афти в устата. ВЖ, 1999, бр. 49, 8.
— Гр. ᾰφδα.
АФУ`З, мн. няма, м. Болгар; афузали. Особено щастливи бяха лозята .. Цялата половина край шосето бе царство на афуза. К. Константинов, СЧЗ, 148. Пък утре вечер заповядайте у дома: хем да видиш моя афуз какво вино прави. О, 1978, кн. 6, 14.
АФУ`ЗАЛИ, мн. няма, м. Болгар; афузали.
— Вер. от тур. собств.
АФЪ`ЗКА ж. Диал. 1. Вид сливово дърво с едри закръглени плодове (бели, червени или жълти). Той погледна наклонената слива-афъзка .. и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 252.
2. Плод от такова дърво. Въведе се оползотворяването на дивите плодове (киселици, шипки, ..), розовия цвят, афъзките и др. ВН, 1953, бр. 286, 2. Червена афъзка. Жълта афъзка.
— Вер. от тур. собств.
АХ междум. 1. За израз на радост и възторг. — Наистина, удивително красиво! — рече той и нагази в нивата сред маковете. — Ах! Ах! — газеше на всички страни момичето и трупаше накъсаните цветове под лявата си мишница. Г. Караславов, Избр. съч. II, 139. — Ах, шик! — извика възторжено модистката в другата стая. Ив.Вазов, Съч. IX, 8. — Ах, колко много обичам морето! К. Петканов, В, 241. — Ах, Станке, да видиш какво стана! .. — Какво има? — .. — Ще се годя. Елин Пелин, Съч. III, 124. Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
2. За израз на душевна или физическа болка, страдание, мъка; ох. — Ах! — изпъшка докторът и изпусна револвера. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. — Ах, царкиньо! Аз наистина съм злочеста. В. Друмев, И, 6. Ах, не проблясвайте в моя затвор / жалби далечни и спомени лишни. Д. Дебелянов, С, 1936, 69. Зловещо дрънкат тежките окови .. / Ах, докога ли тоя път ще трай! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22. Ах, как ме боли главата!
3. За израз на съчувствие или съжаление към някого. — Ах, бедни мой Странджа, по` бих желал да те видя всред Стара планина! Ив. Вазов, Съч. VI, 23. — Мари Албено, мари дъще, — проплака женски* глас, — какво направи, Албено! — Ах, Албено, Албено! Й. Йовков, ВАХ, 133.
4. За израз на досада, възмущение, закана. — Анке! Ах, каква се ровиш в праха! Погледни си рокличката! Станала е на нищо. Б. Болгар, Б, 130. Черешара не издържа — скочи от стола и кресна: — Мръсник! Ах, гадове! — дигна той с две ръце коравата папка с преписките и я стовари върху главата на Гелгели. П. Славински, ПЗ, 99. — Г-це, — викаше й тогава Палазов, — имаме един шарен кон. Можем да ви го дадем! — и той посочваше с очи фелдшера. — Ах ти, ах ти! — смееше се тя. Й. Йовков, ВАХ, 56. — Какво ме интересува мелничарят: стар човек… — Значи, ако беше млад, би те интересувал? Ах, ти… М. Грубешлиева, ПИУ,
5. За израз на изненада, учудване, несъгласие, недоверие. — Добро утро, господин Василев! — Ах, здравей! — отвърна изненадан учителят. Кр. Велков, СБ, 136-137. — Откраднати ми са всичките дрехи. — Ах! — извика Бръчков. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. — Обичам ви много… — Ах! — извика жената и се дръпна навътре. Й. Йовков, ПГ, 235. Ангелиева: Ах, не… вий се шегувате. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 342-343.
6. За израз на уплаха. — Язе съм, я! — обади се мъжът й и тя запипа в тъмнината към него. — Ах, боже, как се уплаших! Ст. Даскалов, БМ, 23.
7. За израз на молба, извинение. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата. Ал. Константинов, БГ, 45. След няколко време той пак дойде в себе си и каза: „Ах, простете ма, простете, добри хора!“ Л. Каравелов, Съч. II, 150.
8. За израз на желание, копнеж. Ах, тез песни и таз усмивка / кой глас ще ми викне — запее?! Хр. Ботев, Съч., 1929, 9. „Ах, ще ида / любимото си кътче аз да видя!“ К. Христов, ЧБ, 49. Докле е младост, всичко е шега; / не хвърля сянка на сърце тъга: / дори тъгата извор е на радост — / докле е младост, ах, докле е младост! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79.
9. За израз на досещане; а. — Малко трудно в тия времена. — Защо? Германецът погледна Костов малко насмешливо. — Ах, да!… — сети се експертът. Д. Димов, Т, 515. — Ах, да! Тая вечер се научих, че Мартинов се отровил. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. — А ти всичко ли ми казваш? .. — Всичко — измънка той под нос. — Всичко?! А за това? — пръстът на майка му посочи стъклената тръбичка на термометъра, .. — Ах,
