Снощи ми билюк премина, /моята майка не видях. Нар. пес., СбВСт, 304. „— Малко ли ти сам донела, / донела и докарала? / Седем муленца с товаре, / харгеле коне с конаре, / девет билюка с овчаре.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162.
— От тур. boliik.
БИЛЮКБАШИ, -йят, -йя, мн. -йи, м. Би-люкбашия. — Дадоха ти отделна одая, до одаята на Сюлеймановия билюкбаши Дел-ъо. Слушай добре какво ще се говори. А. Дончев, BP, 40. Доите сейменете, билюкба-шият и агата. Л. Каравелов, Съч. II, 119.
БИЛЮКБАШИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от билюкбашия. Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място. 3. Стоянов, ХБ, 15. Стани ми, майчо, посбери / моена ру-ба айдушка, / айдушка билюкбашийска, / че ща на Мадан да ида.“ Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 286.
БИЛЮКБАШИЯ, -йята, мн. -йи, зват. и в обръщение билюкбашй, м. Истор. 1. У нас през османското владичество — чин на началник, комендант на войскова част в еничарския корпус. Назначиха го билюкбашия.
2. Човек с такава титла. Съгласно султанския ферман до пазарджишкия бей той, Ахмед паша, изпраща гяурката в Едрине с толкова и толкова сеймени под командата на еди — кой си билюкбашия. М. Марчевски, П, 43. Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно. Един циганин копанар я занесъл на билюкбашията. С много сеймени и башибозук той заградил Караиванските скали. Н. Хайтов, ШГ, 120.
3. Разш. Командир, главатар на рота, чета, дружина. Дружина вярна сговорна, / който байрака прескочи/.. / той ига ни стане бай-рактар, / байрактар билюкбашия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55.
4. Обикн. мн. Разг. Войници от билюк или членове на разбойническа чета, дружина. Никое място не е завардено от редовна или нередовна турска войска.. Каквото и да се яви по пътя ни — кърсердари, билюкбашии и башибозук — да ги пометем. Г. Караиванов, ЮМ, 30. Из пътя връхлетели на билюкбашии и него го ранили. И. Йовков, СЛ, 181. Отдолу идат сеймене, лельо ма, / отдолу идат сеймене, / сеймене билюкбашии, лельо ма, / сеймене билюкбашии. Нар. пес., СбНУ XLVI, 24.
— От тур. boliik ba§i. — Друга форма: бюлюкбашия.
БИЛЮР м. Остар. 1. Кристално стъкло; кристал. Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри. Д. Немиров, БЛ, 54. Когато вечер идваха гости, за-паляха лампата — по люлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения. М. Кремен, СС, 125.
БИЛЮКБАШИ
2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино. Нар. пес., СбНУ XIV, 71.
3. Стесн. Остар. Зрителна тоъба; далекоглед, бинокъл. Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето.. — Почнат ли да гледат през билюри-те, не ми мирише на добро. Л. Стоянов, X, 24.
— От араб през тур. ЬШйг. — Друга форма: бюлюр.
БИЛЮРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е от билюр; кристален, билю-ров. Няколкото влашки родове, преселници в града — все богати търговци, докараха чак от Беч два билюрени полилеи. Д. Талев, ЖС, 223. Сановниците бавно, на малки глътки, пиеха мастиката си. Тя искреше в големите билюрени чаши и пръскаше приятната, резлива миризма на анасон. Д. Спространов, С, 45. Долнята черква на града беше набита с богомолци. Над сведените глави се носеше дим от свещи и тамян, а по лицата играеха пъстроцветни петна от билюрените васулки на полилеите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. Бавно минах край сергиите. Едно голямо билюрено огледало с бронзирана рамка ми показа висок, строен юноша, .. Боже мой, това бях аз! Ст. Дичев, Р, 52.
БИЛЮРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Билюрен. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!... Земете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половината с тая божествена влажност. Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2.
БИЛЮРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от билюр; малък билюр.
БИ`ЛЯ ж. Остар. Топка за игра на билярд.
— От фр. bile. — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заем-ки от западните романски езици в български. .. , ГСУ, I960,183).
БИЛЯ частица. Простонар. Дори, даже; биле, билем. — Като син ще го имам. От син повече биля. Ст. Чилингиров, РК, 109. — Защо ме биеш? — извика той обиден и възмутен. — Ще те убия, биля! Вага-бонтин! П. Стъпов, ЖН, 143. — Гъдьо Гъ-дев ще да е човек на място... Той лимонадка биля не кусва! Тонич, ГЗМ, 19.
БИЛЯНЦ м. Остар. Баланс; биланц. После погледна Манолакя, който отново беше се залисал над тефтеря си, и му подхвърли дяво^ищо: — Е, тате, направи ли си билянца? Й. Йовков, ЧКГ, 84. След всяко четиримесячие сметка, а един чист билянц в края от годината. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97.
БИЛЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Билярин. Такъв си беше Обрад от Чуй-Петлъово:
БИЛЯР
