биляр и знахар за нуждите, граматик и протогер за селото. Ст. Загорчинов, ДП, 74.
БИЛЯ`РД м. 1. Игра с малки топки, които се удрят с дълги пръчки (щеки) по покрита със сукно специална маса, за да влязат в определени дупки. Заедно обядвахме, понеже Жан-Люк се бе преместил в „моя“ ресторант, после играехме билярд и наново обикаляхме край морето, тоя път из пристанището и по опръскания от поляната вълнолом. Б. Райнов, ДВ, 8. — Чух всичко — казал той, като държал в ръката си щека от билярд. Хр. Бръзицов, НЦ, 181. И играеха една игра на зелено сукно с бастуни — биеха едни топки, на които казваха „билярд“. Играта бе френска. Вл. Свинтила, СЗЗ, 405.
2. Маса за такава игра. Още едно място за такива срещи беше заведението на гърка Кочо, нещо като магазин за деликатеси и фини напитки, дето имаше и един билярд. К. Константинов, ППГ, 46.
— От фр. billaid. — Скороучащый французин, 1858, 169 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 228).
БИЛЯ`РДАДЖИЙНИЦА ж. Остар. Билярдна зала; билярдна. Читалището ще да е за тях място привлекателно, .. като на билярдаджийница или театро. Нап., 1873, кн. 2, 13.
БИЛЯ`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. 1. Прил. от билярд; билярдов. Откъм билярдната зала се чуваше припряното удряне на билярдните топки. Д. Ангелов, ЖС, 176. Билярдна маса. Билярдна щека.
2. Като същ. билярдна ж. Зала, където се играе билярд. В едната зала на казиното свиреше вечер прочутият струнен оркестър, .., а другата зала се делеше на две отделения — билярд и „аперативна“. В билярдната и аперативната имаха достъп само мъже. А. Гуляшки, ДМС, 116-117. Съдържателят на кафенето, .., я въведе в билярдната, която сутрин беше затворена. ВН, 1960, бр. 2875, 4.
БИЛЯ`РДО, мн. няма, ср. Остар. Билярд. В средната и голямата зала на кафенето имаше едно билярдо, столове и маси. П. Р. Славейков, ЦП III, 46. Той знае да играе на билярдо. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 32.
— От ит. bigliardo.
БИЛЯ`РДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Билярден. Билярдова топка.
БИЛЯ`РИН, мн. биля`ри, м. Остар. Човек, който лекува или търгува с билки; билкар, знахар. — Дико, та ти си бил и билярин, пък аз да не зная! — Дядо ми ме научи да лекувам с билки и мехлеми. К. Петканов, ЗлЗ, 234. Радоилският водач, който беше гушав, поиска лек от ботаника за гушата си: той го взе за билярин! Ив. Вазов, Съч. XV, 144. Бил той [царят] посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли. А. Разцветников, Ст. 165. Не съм родила девет години, / та ка се пукна проклета пролет, / та ми хокнаха клети биляре. / Биле за глава, биле за рожба… / Та съм купила биле за рожба, / та съм родила мъжко детенце. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97.
— Друга (диал.) форма: биле`рин.
БИЛЯ`РКА ж. Остар. Жена билярин; билкарка, знахарка. Ожениха се те и добре си живееха, само дете не им се намери и това бе най-тежката им грижа. Свекървата я гледаше като писано яйце и постоянно търчеше по знахарки и билярки. Г. Караславов, ОХ П, 43. Баба му, цял град го знае, на времето си врачка и билярка е била, нощно време месеца от небето е сваляла и в корито го е къпала. Чудомир, Избр. пр, 270. Чула се мома билярка, / билярка мома лекарка, / та ойдох да ме лекува. Нар. пес., СбНУ VII, 28.
— Друга (диал.) форма: биле`рка.
БИЛЯ`РКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на билярка или е свързан с билярка. С биляркиния син не съм ходил по седенки. П. Тодоров, Събр. пр II, 16. — В биляркината махала съм порасъл и биля — от торбите на Билярката през коминя съм влязвал да крам! П. Тодоров, Събр. пр II, 25.
БИЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е свързан с биляр или с билярка; билкарски. Най-напред Янаки лекуваше .. хората ту с лайлайкучица, ту с локмаруху, ту с копривка .., но когато нашите бабички, .. — са погрижиха да превземат Янаковият билярски занаят, то тоя умен и учен мъж захвана да лечи малко и да излекува още по-малко. Знан., 1875, бр. 8, 113.
БИЛЯ`РСТВО, мн. няма, ср. Остар. Занаят на билярин или на билярка.
БИМ, обикн. бим-бим и бим-бим-бим междум. За наподобяване звън от камбани с висок тон. Денят не минува. Празник е голям. А звънците пеят бим-бим, бам-бум-бам. Ив. Вазов, БМI, 73.
БИМ-БАМ междум. За наподобяване звън от камбани с високи и ниски тонове. Камбаната — .. — продължаваше да бие, Често, радостно: бим-бам! бим-бам! Й. Йовков, ПГ, 152.
БИМ-БАМ-БУМ междум. За наподобяване звън от камбани с различни тонове. Сутрин рано, сутрин рано / в неделя, в неделя, / камбаната бие, камбаната бие, / бим-бам-бум… бим-бам-бум. Д. Немиров, КМБ, кн. 3, 5. Думба-лумба бим-бам-бум / много хора — малко ум. Хр. Смирненски, Съч. II, 216.
БИМБАШИ` м. Диал. Бинбашия; бинбаши.
